Няма информация какво количество от фалшивото масло е било продадено и консумирано преди проверките, обясни д-р Кремена Стоева

Няма информация какво количество от фалшивото масло е било продадено и консумирано преди проверките, обясни д-р Кремена Стоева

През последните седмици стана ясно, че на пазара у нас е продавано краве масло, което практически не съдържа млечна мазнина. По случая две компании са санкционирани с глоби в общ размер на над 300 000 евро.

„При нас постъпи сигнал, придружен с лабораторен анализ, който доказваше, че качеството и съставът на маслото не отговарят на претенцията да бъде краве масло. Незабавно разпоредихме проверки на територията на цялата страна“. Това обясни в „Събуди се” директорът на дирекция "Контрол на храните" в БАБХ д-р Кремена Стоева.

По думите ѝ са били проверени над 70 търговски обекта, взети са повторни проби по официален контрол, а продуктът е спрян от продажба, изтеглен от пазара и унищожен. „Иззехме около шест тона масло. Смятам, че покрихме голяма част от пазара, но не мога да твърдя със сигурност, че сме установили всички места, до които е достигнал продуктът“, посочи тя.

И призна, че към момента не е известно колко количество от фалшивото масло е било продадено и консумирано преди проверките. „Липсваха документи за произхода и разпространението на продукта. Затова предадохме цялата документация на компетентните разследващи органи, подчерта Стоева. И допълни, че няма информация за това кой стои зад производството на маслото.

Според нея има съмнения, че са използвани етикети, останали от предишен производител, което е позволило подвеждането на потребителите. Въпреки случая, от БАБХ уверяват, че няма данни за подобна измама при други млечни продукти. „Изследвахме множество партиди и различни разфасовки на марката, която е тснала обект на измамата. Освен двете установени партиди, всички останали съдържат млечни мазнини и отговарят на изискванията. Към момента няма основание потребителите да се тревожат“, изтъкна тя.

Стоева коментира и критиките, че случаят е разкрит едва след подаден сигнал. „Всеки месец вземаме проби от различни млечни продукти- сирена, кашкавал, масло, кисело и прясно мляко. Ако продуктът беше останал на пазара, най-вероятно щяхме да го установим и при плановите проверки. Благодарни сме обаче на сигналоподателите, защото така успяхме да реагираме значително по-бързо“, подчерта тя.

Попитана как потребителите могат сами да разпознаят подобен продукт, тя призна, че това не е лесно. „Разликата е предимно във вкуса и консистенцията. Необходимо е човек добре да познава вкуса на истинското масло. Маргаринът и продуктите с растителни мазнини имат по-ниска точка на топене и се размекват по-бързо“, обясни експертът.

По думите ѝ лабораторният анализ е показал, че вместо млечна мазнина продуктът е съдържал основно растителни мазнини и малко количество свинска мас. „Продължителната консумация на подобен продукт може да бъде неблагоприятна, особено за хора със заболявания на сърдечно-съдовата система. Еднократната или краткотрайна употреба обаче не представлява непосредствен риск за здравето“, успокои Стоева.