На 25 и 26 март ще се проведе третият Международен форум за кирилицата "Духовното наследство в дигиталния век", организиран от президента Илияна Йотова, съобщиха от пресцентъра на президентството. Първата част на форума ще се проведе на 25 март в зала 6 на Националния дворец на културата. Откриването, на което държавният глава ще отправи приветствие, е от 9.00 часа.

На следващия ден, 26 март, участниците ще продължат със своята научна програма в Рилския манастир. Акцент в тазгодишната конференция е паметна годишнина, свързана със св. Иван Рилски - 1080 години от успението му. В 10.20 часа започва събитието, на което ще присъстват президентът Илияна Йотова и Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Форумът "Духовното наследство в дигиталния век" ще се проведе под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква.

В тазгодишния форум ще участват учени от Българската академия на науките и от български университети, заедно с авторитетни лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан, Китай. Темите на докладите засягат азбучните войни в славянския свят, езика на медиите, цифровизацията на старопечатните издания през XXI век. За кирилицата и изкуствения интелект ще представят своите виждания двама възпитаници на Националната гимназия за древни езици и култури. Третият Международен форум за кирилицата разширява географския обхват на дебатите с проучвания за кирилицата в Китай и за съвременната кирилска писменост сред тюркоезични народи.

И през тази година към форума има съпътстващи изложби - авторска екранна визия за духовното наследство в "Родината на кирилицата" и фотоколекция за престижната световна сцена на Националния дворец на културата, който тази година чества 45-годишнина.

Като вицепрезидент Илияна Йотова организира две международни конференции за кирилицата. Първият Международен форум "... И ний сме дали нещо на света", проведен през 2022 г., събра знакови учени от 12 държави. Негов акцент беше приносът на българската държава за създаването и разпространението на кирилската азбука и за мисията ѝ да свързва Изтока и Запада.