ВМРО традиционно ще отбележи окупацията на Западните български покрайнини и Македония с изгарянето на копие на Ньойски договора. То ще се състои днес /27 ноември/ от 17:00 ч. на Арката на Осми приморски полк във Варна. На днешния ден се навършват 91 години от позорния договор.

Програмата ще продължи с откриването на първият шест метров светещ кръст в България поставен над село Чернево, Община Суворово. Откриването е от 18:00 часа, като кръстът ще бъде осветен и почетен от местните организации в Община Суворово и местното население.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918). Подписан е в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страна на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920).

Според Ньойския договор България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години, след влизането му в сила, с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това, България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция), определено число добитък, както и 250 000 т. въглища.

Наред с това, тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.