По-строгите мерки ще имат ефект върху разпространението на заразата, очакваме да се облекчи натискът върху здравната система. Така вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова коментира пред БНТ новите по-строги противоепидемични мерки, които ще бъдат обсъждани. Тя се надява с това броят на смъртните случаи у нас да намалее.

В подкрепа на своите думи проф. Александрова даде пример с обстановката в китайския град Ухан след 4-месечното пълно затваряне на населението. Източникът на тази информация е статия от 20 ноември в уважавано световно научно списание, обясни професорката.

След локдауна цялото население от 10 милиона души е било тествано. Оказало се, че има единични случаи на заразени – едва 300 души асимптоматични и 107, които дали повторно позитивен тест. Тези хора са били поставени под карантина заедно с всички техни близки контакти – близо 1500 души.

"Проследяват ги, докато не дадат изцяло отрицателен тест, но никой от тях не дава симптоматика. Това е един пример, както казват и самите автори, как може да се направи една такава програма за скрийнинг", каза вирусологът.

Проф. Александрова изтъкна, че все още се знае малко за биологията на този вирус, тъй като той се изменя непрекъснато. Иначе, днешните вируси не са от вчера, а съществуват от хилядолетия и клиничната им картина не се е променила съществено. Затова проф. Александрова не възлага особени надежди за промяна в естественото поведение на COVID-19.

Промяна е възможна единствено, ако вирусът бъде сериозно притиснат. Неговото поведение оттук нататък ще зависи от много фактори: не само от неговата природа, но и от хората, средата, мерките, ваксината. При силен отпор от наша страна или ваксина, той може да се промени и да отслабва.

Що се отнася до ваксините, за които научаваме напоследък, проф. Александрова обясни, че първите две от тях почиват на РНК технология, като задачата на вкарваното в организма информационно РНК е да научи имунната система да изгради имунен отговор на вируса. Целта на тези ваксини е предотвратяване на инфекцията./БНТ