Въпреки че винопроизводителите у нас стават все повече, а виното все по-качествено, произведеното количество намалява. При износа може да говорим дори за срив, показва проверка на NOVA. 

Празникът на лозарите е един от най-устойчивите, но и от най-противоречивите по своята историческа същност в народния ни календар. Традициите в лозарството и винопроизводството по нашите земи датират още от времето на траките. Според последните обработени от Министерството на земеделието данни за 2022 г. площите с лозови насаждения у нас са малко над 33 хиляди хектара. 61% от тях са заети от червени сортове, а 39% - от бели. Произведеното количество грозде пък е близо 162 хиляди тона, което е с 9% по-малко в сравнение с година по-рано. Като почти всичко то е винено.

Въпреки че през последните години България се дели на два района за производство на регионални вина – „Дунавска равнина" и „Тракийска низина", съгласно постановление на Министерския съвет от 1960 г. лозаро-винарските райони в страната са пет.

За Дунавската равнина са характерни горещото лято и голямото количество слънчеви дни. Разпространени са сортове като мускат отонел, гъмза, каберне совиньон, бели сухи вина и червени вина с богат плодов аромат.

Район „Черноморски" се характеризира с топла и продължителна есен, което е благоприятно за натрупването на захари и получаването на бели полусухи вина и бели вина с плодов аромат. Отглеждат се сортове като мускат отонел, димят, шардоне.

В Тракийска низина валежите са разпределени равномерно през целия период на зреене на гроздето, няма ги и острите северни ветрове. Това благоприятства за получаването на плътни червени вина. Тук са концентрирани и повечето от червените сортове сред които мавруд, мерло, каберне совиньон.

Розовата долина е подбалканският район. Отглеждат се сортове като мискет червен, ризлинг и мерло. Произвеждат се основно бели сухи и полусухи вина и по-малко червени и ароматизирани.

В Долината на Струма са включени югозападните части на страната. Климатът е с характеристики сходни на средиземноморските области, а типичните сортове са местния широка мелнишка лоза, каберне совиньон и мерло.

Последните обработени данни на Агенцията по лозата и виното показват, че през 2021 г. в страната ни са произведени над 830 хиляди хектолитра вино, като тенденцията за производство на все по-малко вино се запазва. Само за сравнение през 2015 г. например, количеството е било над 1 милион и 300 хиляди. Мускат Отонел и мерло са сортовете-първенци. Първият заема близо 20% от площта засадена с бели сортове, а вторият близо 30% от площта засадена с червени.

Въпреки все по-свитото производство, броят на винопроизводителите расте и вече надвишава 350. Появяват се все повече малки изби, които предлагат качествено вино и дори се борят за челната позиция на Балканите, като така създават добра предпоставка за винен туризъм. Това обаче не помага на постоянно свиващите се обеми на производството, дължащи се, според експерти, на все по-малкото площи с лоза у нас, голяма част от които вече и доста стари.