Христос възкресе, скъпи читатели!

Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

Нека светлината на Неговото възкресение озари живота Ви!

На най-светлия християнски празник - Възкресение Христово,
приемете нашите най-искрени благопожелания за здраве,
щастие и благополучие, за радост и обич,
които да огреят вашите сърца и домове.

Нека има Мир и Любов в сърцата ни!

Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася от храма запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос.

Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Возкресе". Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден - след това.

Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво - той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.