Бизнесът вероятно ще реагира отрицателно на предложението за въвеждане на данък върху свръхпечалба. Това заяви председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, който коментира подготвяните промени в данъчните закони.

По думите му в пакета от предложения се виждат икономически политики, насочени към насърчаване на производството. За производствения сектор не е предвиден данък върху свръхпечалбата, а са заложени и някои облекчения.

Сред тях Велев посочи повишаването на прага на същественост при признаване на разходи за малки инвестиции и ускорената амортизация за високите технологии. Той определи последната мярка като данъчно облекчение на практика.

„Реакцията на бизнеса относно данък „свръхпечалба“ ще бъде по-скоро отрицателна“, заяви Велев. Според него трябва да се търсят механизми за облагане на свръхпечалбата, когато тя е резултат от спекулативно увеличение на цените.

Той подчерта като положителен факт, че не се предлага облагане на свръхпечалбите в производството. „В производството всички печелят, докато в останалите сектори – колкото повече е спечелил един, толкова повече е загубил друг“, обясни Велев.

Представителят на работодателската организация заяви, че бизнесът подкрепя останалите предложения, макар сред тях да има и допълнителни тежести. Като пример той посочи увеличаването на данъчните оценки на имотите.

Според Велев сегашните оценки значително изостават от реалните цени на недвижимите имоти. От последната им промяна стойността на имотите се е увеличила два пъти и половина, а доходите са нараснали шест пъти. „Данъчните оценки много са изостанали от реалните цени на имотите“, каза той.

Сериозен проблем остават и цените на електроенергията. Велев посочи, че на свободния пазар те са значително по-високи спрямо миналата година. При липса на компенсации по-високите разходи за ток в крайна сметка се прехвърлят върху цените на произвежданите стоки и услуги.

По темата за новите критерии за определяне на минималната работна заплата Велев отбеляза, че по механизма са водени многогодишни преговори. Постигнатото съгласие предвижда четири показателя с равно тегло – средната заплата, медианната заплата, инфлацията и производителността на труда.

Велев посочи, че в световен мащаб минимална работна заплата получават основно хора без квалификация и трудови навици – около 3-4 процента. В България делът е 37 процента. По думите му минималната работна заплата у нас е висока спрямо произведеното от икономиката и е най-висока съпоставено с това, което страната изработва.