Върховният административен съд (ВАС) остави без уважение искането на Асоциацията на индустриалния капитал в България за отправяне на преюдициално запитване относно законността на Наредбата за определяне размера на минималната работна заплата. Това съобщиха от съда.

Става дума за постановление на правителството от 23 октомври 2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата.

Според магистратите постановлението на правителството съответства на Кодекса на труда и на неговата цел - да регламентира цената на нискоквалифицираната работна престация при отчитане на широкопрофилното въздействие на този подоходен показател. Това важи както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентоспособността на българските предприятия.

Съдът цитира текста от Конституцията, според който работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

По делото безспорно е доказано, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, пише в решението на съда.

Магистратите се солидаризират с колегите си от по-долната инстанция, които също не са открили допуснати съществени нарушения при издаване на постановлението. Освен това в оповестената предварителна оценка на въздействието, в частта "Проблеми за решаване", се съдържа подробен и последователен анализ на редица документи.

Въпреки, че нормите от вторичното право на ЕС все още не са транспонирани в националното законодателство, те са съобразени, констатират върховните магистрати.

Същевременно проектът е разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество, което съответства на установените от Директивата механизми за сътрудничество и консултация със социалните партньори, пише в мотивите.

Съобразени са потребностите на работниците и техните семейства и икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, посочва петчленният състав и приема, че правилно е отхвърлено и искането за отправяне на преюдициално запитване, относно съответствието на Кодекса на труда с нормите на европейското законодателство.

Съответствието между националната уредба и европейските критерии и механизми за определяне на величината на минималната работна заплата не разкрива необходимост от преюдициално заключение, посочва още съдът.

Решението на съда е окончателно.

АИКБ внесе в началото на ноември м.г. жалба до ВАС с искане за отмяна на постановлението, което определя размера на минималната работна заплата в страната. Според организацията постановлението е било прието, въпреки възраженията на едната от страните в социалния диалог и без да бъдат взети под внимание аргументите им. В резултат на това от 1 януари т.г. постановлението определя минималната работна заплата в България да нарасне до 1077 лв. От АИКБ допълниха, че постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала през 2018 година.