Това, че политиката и икономиката често са в дисонанс, най-добре показват примерите от отношенията между Скопие и Атина. В разгара на битката за името на Република Македония, което Гърция оспорва и ултимативно иска да бъде променено, бизнесмените от двете страни напълно игнорират тази позиция и действат по законите на пазарната икономика, пише сръбският вестник “Политика”.

Македонските медии тези дни заключават, че положителното решение на спора за името ще се отрази позитивно за още по-успешното икономическо сътрудничество. Има обаче и такива, които тълкуват гръцките инвестиции в македонската икономика като целенасочена стратегия за реализиране на политическо влияние в региона и по-специално в Македония.

От началото на тази година гръцки бизнесмени кръстосват Македония в търсене на области, в които да инвестират. Те само вървят по стъпките на своите колеги, които вече са създали свой бизнес в Македония, купувайки големи македонски компании или поставяйки началото на нови.

Гърция е втора по чужди инвестиции в Македония и водеща по броя сделки за закупуване на бившите македонски стопански гиганти. През последните 15 години, откакто горе-долу продължава спорът за името, гръцки бизнесмени купиха скопския циментов завод “Усйе”, скопската рафинерия, “Жито лукс”, Стопанска банка, Алфа банка, Скопската пивоварна, Мраморния комбинат в Прилеп, в Македония успешно работи гръцкият търговски гигант “Веро”.

В градовете по границата – Гевгели, Битоля и Струмица, гърци откриха свои текстилни фабрики. Чрез “Космофон” гърците са собственик на втория мобилен оператор в Македония. Гръцки капитали има в т. нар. малък бизнес. Като към всичко това добавим, че гърците са най-редовните клиенти на зъболекарите, фризьорите и занаятчиите, че през уикенда “нападат” пазарите, магазините, ресторантите и казината в тези градове, става ясно защо животът е над и пред политиката, междудържавната.

Изразено в числа, от 2001 г. до 2008 г. гърците са инвестирали в Македония 320 милиона евро, което ги прави втори по размер на чужди инвестиции в македонската икономика. /БГНЕС