Предците на днешните жители на общината са траки и славяни, населявали тези земи около VІІІ –ІХ в. откогато датират откритите при археологически проучвания останки от тракийска гробница със славянско погребение. Разкритите саркофаг и стар водопровод от глинени тръби /вероятно римски/ навеждат до предположения за съществуването на антично селище, черпило вода от куртдеренските водоизточници. Плодородната земя, богата на гори и вода е била магнетична за хората от различни епохи, заради природната благодат. Историческите корени на Курт дере /Вълчи дол/ като селище датират в далечните 1853-1856г., когато тук след Кримската война се заселват черкези. Миналото е оставило своя отпечатък върху поминъка, традициите и културата на днешните жители на община Вълчи дол.

Курт дере (Вълчи дол) възниква като селище, в което първите жители са черкези, заселени тук след Кримската война от 1853-56 година. През 1864г. в Османската империя се въвежда административна реформа, при която е направено ново административно деление. Създадени са вилаети (области), санджаци (окръзи), каази (околии). Някъде са образувани по-малки административни единици – т.н. нахии, нещо като малки околии.Най-малката административна единица е общината. Всяка община представлява отделна религиозна група – най-често християни или мохамедани от дадено селище. Това продължава и след Освобождението до октомври 1882г., когато със специален закон се образуват селски общини с едно централно селище и няколко съставни. Всяка община трябвало да има най-малко 200 къщи. При въвеждането на османската реформа от 1864г., между Провадийската и Варненската каази (околии) е образувана Козлуджанската нахия, в която влизат днешните селища Брестак, Вълчи дол, Войводино, Дръндар, Кипра, Марково и Падина. Козлуджанската нахия функционира до началото на юли 1878г. и по-точно – след подписването на Берлинския конгрес, кагато руски войски започват последователно заемане на селища във Варненския санджак (Провадийска и Варненска каази). Тогава, до края на юли и началото на август 1878г., била ликвидирана турската административна власт в двете горепосочени каази и, разбира се, - и в Козлуджанската нахия.

Първите жители на с. Курт дере- черкезите били известни като крадливо племе. За тях било особено важно да имат хубава жена и хубав кон. Затова много често те си осигурявали и двете чрез кражба. Пропищели жителите на околните села от тях. На един ли на двама ли откраднали овце или коне, а в някои случаи даже и девойките им. И когато през 1877г. загърмели руските топовe при Добрич сред куртдеренските черкези настъпила небивала паника. Те внезапно напуснали къщите си , напуснали селото, дори и покъщнината си оставили тук, метнали се на конете си и избягали, за да не се върнат никога повече. Новите заселници- българи в Курт дере в по- голямата си част са бежанци от Тракия и от други части на разпокъсаното ни отечество. Тук те заварили само около трийсетина черкезки къщи и една солидна джамия. Границите на землището не били очертани и това довело до спорове с почти всички съседни села. От извършените преброявания става ясно ,че през 1880г. Курт дере наброява 242 жители, от които 232 българи, а 20 години по-късно техният брой почти се удвоява и в 1900 година има 459 жители, от които 414 българи. Огромното мнозинство от куртдеренските селяни били неграмотни, не четели вестници, нямали възможност да следят политическия живот в сткраната, но обичали да политиканстват по кръчми и мегдани. Тяхна основна грижа била обработката на полученото от държавата парче земя, увеличаването му по всевъзможни начини и изхранване на многолюдната челяд. В административно отношение Курт дере до 1887г. се числи към Пашаитската община /дн. Войводино/. От 1887г. до 1891г. – към общината в с. Хасърджик /дн.Щипско/, след което Курт дере принадлежи към общината в с. Караагач /дн.Брестак/, чак до 1913г. Липсват писмени сведения за възрожденската епоха.

Дълги години като кметски наместник в селото е бивал избиран Георги Петров, един от малцината грамотни хора в селото. Буден тракиец от Стара Загора и политически издигнат за времето си, той в продължение на 30 г. с малки прекъсвания е бивал кметски наместник , а за известно време и кмет на с. Караагач /дн. Брестак/. За кратко време кметски наместници са били Киро Димов и Георги Станков. На общински събрания в кръчмата селяните определят нощната стража, полските пазачи, кехая и пастири. За членове на черковното настоятелство селяните избирали представители на по- богатите родове от селото. Голям тласък за икономическото, обществено- политическото и културно развитие на селото дава новооткритата куртдеренска община в началото на 1914г. Построяването на жп линията Девня- Добрич и откриването на ж.п. гара Вълчи дол създава големи възможности за икономически просперитет на селото. С откъсването на Южна Добруджа от България, Курт дере се очертава като естествен икономически център на Североизточния Делиорман. Тези тенденции разбират ръководителите на селото и започват борба за обособяването му в самостоятелна община. По инициатива на Атанас Юрюкчиев- бивш учител и всепризнат съветник на селяните по най- важните проблеми на селото, и на Георги Петров, Христо Желязков- Туджарина, Тилю Гочев и др по- видни жители се свиква общоселско събрание, на което се приема мотивирано предложение, отправено до Окръжната постоянна комисия и Окръжния управител за отделянето на Курт дере в самостоятелна община. Със заповед № 82/12.02.1914г. Окръжният управител приема предложението и назначава за членове на новообразуваната Куртдеренска община Георги Диков, който стоял само три месеца като председател и членове Зафир Павлов и Дичо Тилев. Тричленната комисия възлага на председателя и на новоназначения секретар- бирник Марко Николов да организират работата на общината. Първите си разходи общината едва покрива от продажбата на събраните храни, от мостри и облагане на всички касапи с такса. За годините откакто съществува общината, в нея са управлявали 42 кметове и председатели. Само за първите 20 години от 1914 до 1934г. са се сменили 22 кмета, 13 от тях са управлявали по- малко от една година. В наши дни най- дълго на този пост- 14 години е бил Васил Василев, Ангел Илчев-8 години, Петър Славов- 7 години и т.н. И един любопитен факт- най- малко на кметския стол е седял Иван Ст. Грънчев- само 1 месец и половина.

Вълчидолци с право се гордеят с историята на своя град и общината, която навърши почтените 95 години. Ако има нещо, с което заслужава да се гордеем като първенци в цялата страна, това е Първата селска дизелова електроцентрала в България , построена още през 1929г., Първият световен шампион на България по всички видове спортове изобщо е вълчидолецът Петко Сираков от Световното първенство по борба в Истамбул през 1957г., Първият демократично приет герб на Република България е направен от Георги Чапкънов, роден и живял във Вълчи дол и Първият в страната модерен, от европейски тип пазар за живи животни, изграден със средствата на ЕС по програма ФАР и др.