Обичайното си местоживеене от чужбина в България са променили 40 619 души през 2022 година. Относителният дял на мъжете е 55,5 на сто, а на жените - 44,5 на сто. Сред дошлите да живеят в страната, 14 процента са във възрастовата група 0-14 години, 75,5 процента са между 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10,5 процента от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23,1 на сто), Германия (12,1 на сто) и Сирия (9 на сто). Това сочат данни на Националния статистически институт, оповестени в Проект на отчет за 2022 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.), предаде БТА.

Проектът е публикуван на портала за обществени консултации.

На 17 ноември стана известно, че общо 314 285 са българските граждани, които са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година в периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 000, или 14,9 на сто, следва Германия - 41 000, или 13,1 на сто, Испания - 27 000, или 8,7 на сто, и Гърция - 27 000, или 8,5 на сто от пребивавалите в чужбина. Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия "Статистически справочник "Преброяване 2021", публикуван на сайта на НСИ.

През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64,3 процента от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5,4 процента, тези на възраст 15-64 години са 69,4 процента, а на 65 и повече навършени години - 25,2 процента от всички емигранти. Най-предпочитани от тях дестинации са Германия (24,1 на сто), Турция (20 на сто) и Обединеното кралство (9,3 на сто), пише в проекта на отчет на стратегията.

През 2022 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44,5 на сто са мъже и 55,5 на сто - жени. Преселилите се във възрастовата група 0-14 години са 18,6 на сто, хората на възраст 15-64 години - 62,9 на сто, а тези на 65 и повече години - 18,5 на сто от мигриралите. Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (41,1 на сто), следва направлението "село - град" (25,1 на сто) и "град - село" (23,6 на сто). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 10,1 на сто от мигриралите. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене София (столица) - 17 196. С най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са от областите София - 13 на сто и Благоевград - 7,2 на сто. Най-малко преселили се в София са от областите Разград и Силистра - по 0,7 на сто и Търговище - 0,8 на сто.

Има дълбоки различия в качеството на живота и икономическото развитие между областните центрове в България, отчетоха от Института за пазарна икономика.

Крайно неравномерното стопанско развитие на страната води и до съществени разлики в благосъстоянието на населението по места и голямата разлика между столицата и всички останали областни градове в България в разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. За София (столица) той е 45 000 лева и това е единственият център, чийто относителен БВП е над средната за страната стойност от 20 200 лева на човек.

С близки показания до средния БВП се нареждат Стара Загора (20 200 лева на човек), София - област (19 300 лева на човек) и Варна (17 900 лева на човек), става известно от най-новия доклад на ИПИ "Регионални профили. Показатели за развитие 2023", който бе представен официално вчера.