Жените в България получават средно с 12% по-ниски възнаграждения от мъжете, но след пенсиониране разликата между доходите им се увеличава до 19,4%. Данните показват, че натрупаните през годините различия в заплащането, заетостта и осигурителния стаж се проявяват най-силно именно при пенсиите, предаде БГНЕС.

България е част от европейската тенденция, при която пенсионното неравенство между мъжете и жените е по-голямо от разликата в трудовите възнаграждения. Според данните за 2024 г. разликата в пенсионните доходи между половете в страната е 19,4%, или с 7,4 процентни пункта повече спрямо разликата в заплащането, която е 12%.

Това означава, че докато разликата в доходите от труд поставя България близо до средните европейски стойности, при пенсиите се вижда натрупването на ефектите от целия професионален път на жените.

България под средното за ЕС при пенсиите, но с видимо задълбочаване на неравенството

Средно в Европейския съюз жените получават с 11,1% по-ниски заплати от мъжете. При пенсионните доходи обаче разликата достига 24,5% – повече от два пъти над тази при трудовите възнаграждения.

С други думи, на всеки 100 евро пенсия, която получава мъж пенсионер в ЕС, жена пенсионер средно получава 75,5 евро.

Със своите 19,4% разлика в пенсиите България е под средното европейско ниво от 24,5%, но показателят остава значително по-висок от разликата в заплащането между половете. Българският модел показва същия механизъм, наблюдаван в много европейски държави – по-малките различия в доходите по време на трудовия живот се увеличават с течение на десетилетията.

България в балканския и източноевропейски контекст.

Данните поставят България в групата на източноевропейските държави, при които пенсионната разлика е по-ниска от тази в редица западноевропейски страни, но въпреки това остава по-голяма от разликата в заплащането.

В региона пример за по-ниска разлика в заплащането е Румъния, където тя е 3,7%, но и там пенсионната разлика се увеличава значително спрямо трудовите доходи. Това показва, че ниската разлика при заплатите сама по себе си не гарантира равнопоставеност при пенсиониране.

България се намира между двата модела – няма най-високите нива на пенсионно неравенство в Европа, но разликата от 7,4 процентни пункта между заплати и пенсии показва, че натрупаните различия през трудовия живот оказват влияние върху доходите след пенсиониране.

Защо разликата при пенсиите е по-голяма от тази при заплатите?

Двата показателя измерват различни аспекти на неравенството. Разликата в заплащането обикновено се изчислява на база почасови възнаграждения, докато пенсионната разлика отразява цялата осигурителна история.

Разликата в пенсионните доходи между половете, напротив, отразява доходите и осигурителната история през целия живот. Тя включва не само различията в почасовото заплащане, но и разликите в обема на заетостта, прекъсванията в кариерата и броя на годините, прекарани в платена работа.

Именно тези фактори имат значение и за България – периодите на прекъсване на работа заради отглеждане на деца, по-честата заетост на непълно работно време и концентрацията на жените в по-нископлатени сектори влияят върху размера на бъдещите пенсии.

Според експертите пенсионната разлика е резултат не само от моментните различия в доходите, а от натрупването на множество малки разлики през целия живот.

Неравенството при заплатите не е достатъчно.

Данните показват, че проблемът с неравенството между мъжете и жените не приключва с пазара на труда. Разликата в заплащането от 12% в България се превръща в 19,4% разлика при пенсиите, защото пенсионната система отразява целия професионален път.

Българският случай потвърждава европейската картина – когато различията в доходите, кариерата и грижите за семейството се натрупват години наред, те се превръщат в по-ниски доходи за жените в най-късния етап от живота.