Нашият съществен проблем с честността на изборите е свързан преди всичко с доверието в изборния процес. И ние няма да възстановим доверието на българските гражданите, като наложим една технология вместо друга, напротив ще изострим проблема, обясни заместник-председателят на ЦИК Цветозар Томов в интервю пред БНР.

В Предаването "Неделя 150" той коментира промените в Изборния кодекс, разлики и прилика на машините за гласуване и предупреди за рисковете, ако се смени технологията. Томов направи уговорката, че коментира в лично качество, а не от името на ЦИК, защото Комисията все още няма позиция по законопроекта за промени в Изборния кодекс.

"Няма никаква възможност да смятаме, че нещо добро ще се случи, ако наложим една нова технология в предстоящите избори. По-добре е избирателят да може да избира между хартия и машина. В България доказан опит за манипулация на изборен резултат чрез машинните протоколи няма, от 50 000 протокола нито едни не показва такова нещо. Но недоверие към машините има и то се изостри след като ЦИК забрани машинното гласуване на първия тур машини на местните избори през 2023 г.", каза още Томов.

Той посочи, че "националната задача би трябвало да бъде да преодолеем или ограничим недовeрието":

"И с машини, и хартия можем да направим честни избори. С хартията имаме доста доказателства за злоупотреби. Проблемът е да преодолеем това, защото то заплашва изборния процес като цяло. Ние с такова недоверие честни избори няма да направим."

Според него ЦИК трябва да направи всичко възможно да го гарантира, "но само ЦИК не може". Трябва това да е задача на всички институции, които имат отношение към изборния процес – служебното правителство, МВР, "това трябва да е проблем на цялото общество".

Цветозар Томов подробно обясни разликите, предимствата и недостатъците на машините, които имаме и сме гласували на тях и новите оптични скенери, които евентуално биха сменили досегашните устройства за гласуване.

"Според мен, ако изборите бъдат насрочени за средата на април, периодът за внедряване на нова технология не може да е толкова кратък. Не бива да е по-малко от година, ако искаме да е както се прави по света. И каквото и в България да се въведе машинното гласуване, трябва да се направи добро тестване. Драстичното съкращаване на срокове за нова технология крие рискове за изборния процес. Включително риска хората да не са подготвени да гласуват по този начин и това да доведе до отлив на избиратели", предупреди Цветозар Томов.

И обясни, че машините – оптични скенери трябва да бъдат внимателно тествани, защото във всяка страна има национални особености на изборния процес:

"В случая трябва да се промени и бюлетината за гласуване, за да се използват оптични скенери. Ние към момента не знаем какъв е капацитетът на един скенер в рамките на ден, както се организират в българските изборите. Ние буквално не знаем колко човека могат да гласуват с една машина в рамките на изборния ден. Може да се окаже, че има по-големи секции и една машина да не е достатъчна. От досегашните изказвания не се обсъжда машините да са повече от избирателните секции. В тази посока са разсъжденията, както и в правна комисия. Не съм сигурен, че е така, може би е така, но без тестове не може да се каже категорично."

Томов е категоричен, че тестването трябва да е направено достатъчно много, за да сме уверени, че "спазваме изборното законодателство и няма да ограничим правата на избирателите, въвеждайки тези машини".