На 2 май Българската православна църква отбелязва деня на Св. цар Борис - Михаил, покръстител на българския народ, както и Св. Атанасий Велики.

Борис е роден през 30-те години на 9 в., хан (852-865) и княз на България (865-889). През 865 г. Борис I с целия си род се покръства в Плиска и приема християнското име Михаил, след което започва покръстването на болярството и българския народ.

От 864 г. Борис води преговори за уреждане на независима българска църква, което става на 4 март 870 г. на Вселенския събор в Цариград. Борис има важна роля за разцвета на славянската писменост и книжнина в България. През 886 г. с учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, разработва план за широка просветна и книжовна дейност. Създава Охридската книжовна школа (885) и Преславската книжовна школа (886).

През 889 г. оставя престола на първородния си син Владимир-Расате и се замонашва, като запазва върховенството на властта си. Но недоволните боляри подтикнали Владимир-Расате към преврат, за да възвърне езическата религия. Разбрал това, Борис се връща в столицата Плиска и потушава метежа. Владимир-Расате бил свален и на негово място бил поставен по-малкият син Симеон. След това Борис се оттегля в манастир, където остава до края на живота си на 2 май 907 г. След смъртта му е канонизиран за светец от църквата.

Всяка година на 2 май Българската православна църква отбелязва църковния празник на Св. цар Борис-Михаил. Имен ден празнуват Борис, Боряна, Борислав, Борил.

Днес вярващите отдават почит и на св. Атанасий. Църквата е установила двукратно честване - в деня на смъртта му (2 май), и на 18 януари (Атанасовден) съвместно със св. Кирил Александрийски заради изключителната заслуга на двамата в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес.

Атанасий Велики е роден през 295 г. През 325 г. участва в Първия вселенски събор в Никея, на който е осъдено учението на древноримския християнски теолог Арий, основоположник на арианството. Целият живот на Атанасий преминава в борба с арианството. През 328 г. е избран за архиепископ на Александрия като остава такъв в продължение на 45 години до смъртта си на 2 май 373 г.