Младите спестяват по-малко от по-възрастните, а хора с висше образование заделят повече средства

В България спестяват само 1,2 млн. души, или 22% от пълнолетното население, сочи проучване на агенция "Тренд". Около 84% от спестяващите го правят през банкови депозити. Това заяви Стоян Панчев, икономист от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) на пресконференция в БТА.

"Проучването е направено в първата десетдневка на юни тази година по поръчка на ЕКИП по метода на пряко интервю "лице в лице" сред 810 пълнолетни граждани, спестяващи пари редовно или спорадично", отбелязва Димитра Воева, ръководител на изследователски отдел в "Тренд".

Младите спестяват по-малко от по-възрастните. Хора с висше образование заделят повече средства, но това е така и заради по-добрите им доходи и по-висока финансова грамотност, посочват участниците в пресконференцията.

"Около 58% от българите, които спестяват, го правят всеки месец. Колкото по-високи са доходите, токова по-редовно спестяваме. Има обаче пакет от стоки и услуги, които са базови като разход и ако можем да ги покрием, можем редовно да спестяваме", казва Стоян Панчев.

Около 39% от тези 1,2 млн. българи спестяват до 10% от доходите си. Близо 35% от хората спестяват между 10 и 20%, а 15% от спестителите заделят между 30 и 40% от доходите си. Само 3% от хората спестяват между 30 и 40% от доходите си и само 1% - над 40%. Около 7% от участниците в изследването са посочили, че не могат да определят каква част от доходите си спестяват.

"Последните двайсетина години българите имат много повече възможности да спестяват - заради повишените доходи, различната финансова парична среда, свързана с валутния борд, както и поради стабилната банкова среда без кризи", казват експертите.

Най-често за спестяване на пари се ползват банковите депозити с разплащателна сметка. Това води до губене на пари и показва ниска финансова грамотност, отчитат експертите.

Около 20% от хората спестяват в чужда валута, макар че левът е стабилен. Жилищата и земята са исторически друг основен актив на българите. Те обаче, както и държането на пари в чужда валута, са форма на инвестиция или спекула. Само 5% от хората са готови да инвестират или съхраняват парите си в инструмент като инвестиционното злато, сочат данните на проучването.

Те показват още, че 68% от хората спестяват за справяне със спешни случаи и инциденти. За почивка, пътуване и екскурзии спестяват 42%, за ремонт - 38%, за семейни тържества - 21%, за нова техника - 19%, за автомобил - 15%, за образование и за покупка на имот - 12%, за здравеопазване - 1%.

За инвестиции спестяват 6% от хората - това са предимно мъже под 60-годишна възраст, с доход над 2000 лева месечно, живеещи в столицата или областен град. В изследването хората са посочили повече от една причина за спестяване.

"Хората са готови да губят всяка година малко пари от държането на средства на банков депозит, но не смеят да инвестират. Лихвите в банките са ниски, а има висока инфлация, особено в последните 4 години", изтъква Стоян Панчев.

Инвестиционният експерт и CEO на TAVEX Макс Баклаян (вляво), икономистът от Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев (по средата) и ръководителят на изследователския отдел в „Тренд“ Димитра Воева

Снимка: БТА

Банковото злато е добро средство за спасяване от инфлацията, каза Макс Баклаян, инвестиционен експерт и изпълнителен директор на борсата "Тавекс" (TAVEX). По думите му бижутерското злато не е инвестиция, то също запазва стойността си, но при него има разходи за обработка на метала и за ДДС.

"Много често, когато цената на златото скочи, хората купуват от алчност, после пък при спад на цената продават от страх, а това води до голям риск от загуби", казва Баклаян. "Първото нещо, което трябва да направим, като получим заплатата си, е да платим данък "бъдеще" и да харчим по-малко от това, което получаваме месечно. Харченето на всички пари, които получаваме, е дългосрочно пагубно и за индивида, и за държавата", казва той. "По-добре парите да са в банков депозит, отколкото да ги изхарчим без нужда."