Общо 74% от младите хора в България обмислят повече или по-малко сериозно идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт", представено в София от директора на организацията Жак Папаро, Борис Попиванов, научен ръководител на проекта. Първан Симеонов, Лилия Еленкова, Юлиана Гальова и Яница Петкова,  част от екипа на изследването, също участваха в представянето. В проучването участват 9000 души между 14 и 29 години, като от България са анкетирани 750 души, съобщава още БНР.

Според изследването последните години бележат ръст в миграционните намерения на младежите, вероятно заради множеството кризи породени от пандемията от коронавирус, войната в Украйна, инфлацията.

Запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад граница, една значителна част от младежите отговарят "след 2 до 5 години" (20,8 %) или че не могат да преценят (28,3 %). Едва 26% от младите хора не възнамеряват да емигрират, сочат данните от изследването. Заедно с емиграционните планове се завръща и водещата позиция на висококвалифицираните млади българи в структурата на потенциалните емигранти.  Над 80 % от желаещите да емигрират нямат ясни планове и подготовка. Формира се прагматичен възглед за емиграцията като възможен и временен, а не единствен и постоянен път към бъдещето, отчитат авторите на изследването.

Повечето млади българи, 56%, смятат за важно да завършат университет, но едва една пета, 21%, са удовлетворени от качеството на образованието у нас. Анализът на събраните данни дава основания да се обобщи, че днешните млади са по-образовани от поколението на своите родители. Същевременно изследването установява ниски нива на удовлетвореност от качеството на придобитото образование (21 %) и високи възприятия на корупция в образователната система (57 %). Мнозинството от респондентите намира за важно завършването на висше образование (56 %), но не и инвестицията на време в образователна подготовка. Според данните образователната мобилност не е широко разпространена и не предизвиква интерес. 

Проучването показва, че индивидуалните ценности надделяват в съзнанието на младите българи пред колективните. Човешките права (24 %) и сигурността (20 %) заемат челни позиции. Равенството (7 %) и демокрацията (5 %) остават назад сред посочените на първо място ценности, наблюдават изследователите. Младите българи са все повече толерантни към другите, но и понякога склонни да се примиряват с незаконни или непрестижни практики като даването на подкупи или укриването на данъци, според изследването на фондация "Фридрих Еберт".

Усещането за тревожност е относително високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето, отбеляза Борис Попиванов. Водещи места в тревогите им получават притесненията от здравната система (47 %), от евентуална война (44 %),от климатичните промени (42 %). Изследването показва, че личният оптимизъм, характерен за младия човек, съжителства с обществен песимизъм. Младите са повече оптимисти за собственото си бъдеще, отколкото за бъдещето на българското общество, съобщи Попиванов.

Той информира, че се наблюдава ръст в интереса към политиката (21 % на фона на едва 7 % през 2018 г.). Готовността за политическо участие обаче не е висока и издава недоверие към институционализираните форми на действие за сметка на индивидуалните (бойкоти, подписки, доброволчество), сочи изследването. Осезаем е спадът в доверието към всички основни институции, включително към ЕС, който получава нива на доверие от 24 %. Това не означава непременно прилив на евроскептицизъм, колкото отлив на убеждението, че Европейският съюз предлага в този момент необходимите за България решения, каза Попиванов.

Българските млади са повече десни (24 %), отколкото леви (15 %) в своята идеологическа самоидентификация, сочат резултатите от проучването. Съществуват и сериозни дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща понякога българската идентичност от европейската. В нагласите си към актуални теми и проблеми младите хора са по-скоро предпазливи. Отсъстват категоричност по въпроси като климатичните промени, както и ентусиазъм спрямо изкуствения интелект.