Боровата процесионка прониква и в Северна България, а до 50 години ще стигне и Черноморието. Това прогнозираха експерти по време на дискусия в Габрово относно разпространението на токсичната гъсеница в северната част на страната, съобщава БНТ.

Видът е опасен за хора и животни заради алергичните реакции, които може да предизвика. Той много добър индикатор за климатичните промени. Експерти обясниха, че поради изменението на климата вредителят може да прониква и на по-големи надморски височини.

Те посочиха, че боровата процесионка е средиземноморски вид, който за първи път е установен в България през 1906 г. в района на София. През 1909 г. гъсеницата е регистрирана и в района на Дупница. Процесионката основно се е срещала в Югозападна България, по-ниските части на Рила и Родопите, до около 1350 м надморска височина.

Директорът на Института за гората проф. Георги Георгиев заяви, че към момента видът се среща до около 1500 метра, което е индикация за климатични промени - нещо, което се наблюдава и в други страни. За последните 50-60 години в Италия горната граница на проникване се е повишила със 100-150 метра от надморската височина.

У нас условия за разпространение на боровата процесионка има в цялата страна. Специалистите обясниха, че видът издържа 1-2 дни до температура от -25°C.

"Направена е прогноза за разпространението на боровата процесионка. Билото на Стара планина е сериозна бариера за разпространението на вида. Процесионката може да проникне в Северна България през Искърския пролом. Прогнозата за разпространение е от запад на изток и видът се очаква да стигне и до черноморското крайбрежие до около 50 години", разясни Георгиев.

Проникването в района на Троян, Габрово и Трявна е станало вероятно чрез пеперуди, които биха могли да кацнат на превозни средства.Проникването в Северна България пък вероятно е станало през Троянския проход.

Популацията на вида е много сложна. Боровата процесионка минава през пет възрасти, в които варира като размер. След третата възраст гъсениците започват да отделят вещества, които предизвикват остри алергични състояния при хората. Експертите обаче успокоиха, че у нас няма известен смъртен случай вследствие на контакт на човека с вида.

"В страната ни има и други видове, които причиняват тежки алергии - това са дъбовата процесионка и процесионка, която се развива в най-южните региони на България", обясни Георгиев.

По негови думи има добра възможност за контролиране на популацията на вида. Слизането на процесионката в почвата може да се ограничи с капани, които са подходящи за използване в населени места.

Експертите посочиха, че са проведени изследвания срещу трите вида, които причиняват алергии.

Основно борбата с процесионката се води при ларвите, гъсеници от първа до трета възраст. Никога досега при използване на препарати процесионката не е била 100% унищожена, а е постигана смъртност от 80%. Според експертите обаче това не означава, че трябва да се прекратява работата по третиране на какавидите в почвата.

Боровата процесионка е молец, а видът дължи името си на специфичното придвижване на гъсениците в процесия една след друга. Тя нанася сериозните щети не само на видовете от род бор (Pinus), но власинките на гъсениците са опасни за хората и други бозайници, тъй като предизвикват силна алергична реакция заради отделяните парливи отровни вещества.