Това решение не е спонтанно. То е кулминация на натрупано напрежение и, според официалната позиция на Столична община, резултат от системни провали, неизпълнени задачи и открит саботаж на планираните реформи. 

Конфликтът между кмета на София и главния архитект е повече от персонален сблъсък. Той е знаков тест за способността на новата администрация да демонтира дълбоко окопани системи на управление. Битката е за това как ще се планира столицата – чрез концентрирана в един човек експертна власт, или чрез ясен политически мандат и споделена отговорност.

Общината отчита още, че не е изграден устойчив модел за работа с районните кметове и архитекти, не са въведени нови дигитални процеси, а забавянията на преписки и липсата на прозрачност продължават да създават затруднения за гражданите и бизнеса. Посочени са и системни административни нарушения, включително разминавания между решенията на експертни съвети и официалните протоколи, както и издаване на актове без необходимото правно съгласуване.

В публични изяви арх. Панайотова обясни поисканата ѝ оставка с "икономически интереси" и "липса на политическа воля", твърдения, които от Столичната община определят като неверни. Панайотова е директно обвинена и в лъжа: “В публични изяви арх. Богдана Панайотова твърди, че причината за поисканата ѝ оставка са “икономически интереси”, “липса на политическа воля” и нейни “действия срещу презастрояването”. Тези твърдения са лъжа. В гореописания контекст всички твърдения са само удобен похват да се прикрие реалният проблем – неизпълнение на възложени задачи, непрофесионален начин на работа”, пишат още от Общината.

Според екипа на кмета тези аргументи прикриват реалния проблем - невъзможност да се работи в рамките на общата управленска визия и отказ от участие в обявената още през 2023 г. реформа.

От общината подчертават, че реформата цели ясно разпределение на отговорностите, при което главният архитект запазва експертната си роля, а стратегическите решения се вземат от избраното политическо ръководство. В този контекст се очаква арх. Панайотова да изпълни поетия в началото на мандата ангажимент да подаде оставка при поискване, за да продължат усилията за по-прозрачно и отговорно управление на градското развитие.

Конфликтът Терзиев-Панайотова се корени не в лични отношения, а във фундаментален сблъсък за административна реформа и модела на градско управление.

Провал на ключова задача:

Новият Общ устройствен план, който така и не започна

Една от основните задачи, възложени на архитект Панайотова в началото на мандата, е била от стратегическо значение за бъдещето на София: стартиране на процеса по създаване на нов Общ устройствен план (ОУП). Това не е трябвало да бъде просто техническо обновяване на документацията, а основополагаща реформа, базирана на „нов подход, диалог с професионалната общност и широко обществено участие“.

Според Столична община обаче, този ключов процес така и не е бил започнат от главния архитект. Провалът по тази задача е от критично значение, тъй като без нов ОУП градът е принуден да взима частични решения на базата на остаряла рамка. Именно това подхранва хаоса и презастрояването, срещу които администрацията твърди, че се бори, правейки липсата на действие по темата фундаментален пропуск.

Бездействие срещу най-големия проблем:

Презастрояването

Най-болезнената тема за гражданите на София – презастрояването и безразборното строителство в неурегулирани терени – е вторият стълб в критиките към арх. Панайотова. От общината я обвиняват в пълно бездействие и липса на предприети спешни мерки за овладяване на проблема.

Конкретните пропуски, изтъкнати от администрацията, включват:

• Липса на каквито и да е инициативи за законодателни и подзаконови промени, което показва неуспех да се използват дори инструментите, които са пряко в правомощията на общината.

• Липса на инициативи за обвързване на новото строителство с осигуряването на транспорт, социална инфраструктура, зелени системи и публични пространства.

• Липса на подготвени нови и адекватни наредби, които да решат тези наболели проблеми.

Към тези провали се добавя и фундаментален неуспех в изграждането на процеси и лидерство. От общината посочват, че се е очаквало Панайотова да изгради устойчив модел на работа с активното включване на районните кметове и архитекти. Такъв модел не е създаден, а присъствието на районите в експертните съвети е било резултат от директна инициатива на кмета, заобикаляща главния архитект. От гледна точка на общината, това бездействие представлява критичен отказ от прилагането на необходимите регулаторни инструменти за справяне с основния източник на обществено недоволство.

Административен хаос:

Забавени преписки и липса на дигитализация

Освен стратегическите провали, от Столична община посочват и сериозни проблеми в ежедневната административна работа на ръководеното от арх. Панайотова направление. Обвиненията очертават картина на неефективност и липса на прозрачност, които пряко засягат гражданите и бизнеса.

Ключовите проблеми в тази сфера са:

• Не са въведени нови дигитални процеси за улесняване на работата.

• Сроковете по преписките не се спазват системно.

• Гражданите и бизнесът са оставени без ясна информация за движението на техните документи.

• Констатирано е необосновано забавяне на преписки.

Тези пропуски представляват провал в осигуряването на базови, предвидими и прозрачни административни услуги – основно задължение на всяка общинска структура.

„Открит саботаж“:

Обвинения в подкопаване на процедурите

Най-тежките обвинения, отправени от администрацията на кмета, са за „открит саботаж“ и системни нарушения, които подкопават работата на цялата община. Установените „системни проблеми“ включват:

• Разминавания между обсъжданията в Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) и финалното съдържание на официалните протоколи.

• Издаване на заповеди, които нарушават административните процедури и пречат на други дирекции.

• Издаване на „указателни писма“, които са извън правомощията на администрацията.

• Издаване на официални актове без предварително съгласуване с юристи, което създава висок риск те да бъдат отменени в съда.

Отвъд тези процедурни нарушения, общината отправя и директно обвинение към арх. Панайотова в умишлено подвеждане и недобросъвестност, заявявайки в безкомпромисен тон:

С лъжи и внушения тя опитва да отклони вниманието от системни пропуски и неизпълнение на възложените й задачи.

Сблъсък на визии:

Защита на стария модел срещу опит за реформа

В свои публични изяви арх. Панайотова твърди, че искането за оставката ѝ е продиктувано от „икономически интереси“, „липса на политическа воля“ и нейните собствени „действия срещу презастрояването“.

Столична община категорично отхвърля тези твърдения като „лъжа“ и „удобен похват да се прикрие реалният проблем“. Според администрацията този проблем има три измерения: „неизпълнение на възложени задачи, непрофесионален начин на работа и невъзможност да се работи в рамките на общата управленска визия.“

В основата на конфликта стои реформата, инициирана от кмета Терзиев. Нейната цел е да се въведе ясно разграничение: главният архитект да запази експертната си роля, докато стратегическите решения за развитието на града се взимат от избраното политическо ръководство. От общината подчертават, че това не е нова идея, а ключов политически ангажимент: „Тази реформа беше част от предизборната кампания на кмета, беше представена публично и обсъждана с браншови организации още през 2023 г.“.

Финалното обвинение на общината е, че с противопоставянето си на тази реформа, арх. Панайотова на практика защитава стария модел. Именно този модел, според администрацията, през годините е допринесъл за „презастрояване, по-ниско качество на градската среда и възможности за непрозрачно влияние в ущърб на обществения интерес.“

От Столична община припомнят, че в началото на мандата си арх. Панайотова е заявила готовност да подаде оставка, когато ѝ бъде поискана. Столичната община очаква този ангажимент да бъде изпълнен, "за да продължат усилията за изграждане на работеща, прозрачна и отговорна система за градско планиране и развитие на София", допълват от общината. 

Панайотова е представила болничен лист, който е до началото на януари, и през този период не може да бъде прекратени трудово-правните ѝ отношения със Столичната община.

След като столът на главния архитект се освободи, остава големият въпрос: ще успее ли новото ръководство най-накрая да пречупи стария модел, или градското планиране на София е обречено на нов цикъл от конфликти и застой?