През Възраждането книгата излиза от църквата и манастирската библиотека и навлиза
в бита на хората

В поствизантийския период (ХV-ХVII в.) и особено в епохата на Възраждането (ХVIII-ХIХ в.), откогато са повечето спасени и запазени славянски ръкописи на Центъра за славяно-византийски проучвания, книгата като културен феномен постепенно напуска църквата и манастира и се превръща в насъщна потребност за живота на хората. Тези последни столетия преди модерната епоха бележат времето, в което започват да се правят

книги изцяло за

лични нужди


За да се стигне по-късно до масовата книга, която отговаря на най-непосредствени потребности на хората, техния бит и професионални интереси.

В групата ръкописи, които представихме в изложбата по случай 30-годишнината на центъра неотдавна, книгите от този период често са неугледни, илюстрациите им понякога са много еклектични и неумели. Почеркът не е особено изискан, а езикът, на който е писано, често е местният диалект - книжовната норма е в процеса на създаване. Но за мен това е свидетелство, че тогава книгата е ставала все по-насъщна потребност за хората. Дори фактът, че на гърба им или на празните листове се записват сметки, важни събития от живота на семейството и случки, значими както в исторически, така и в личен план, говори за различно отношение към писаното слово. Доказва, че грамотността е сравнително по-висока и че хората оценяват предимствата на образованието. Затова мисля, че тези приписки са много ценен извор за социологията на ръкописната и печатната книга.

На откриването на изложбата един от нашите основни дарители - г-н Румен Манов, подари на центъра три нови книги. Едната е писмовник, много разпространен през Възраждането. В книжката има образец как се пише писмо до представител на висшия клир, как - до светско лице, а също и как да се обръщаш към родителите си с нужното уважение и смирение. Писмовен етикет, който ние, потребителите на интернет, фейсбук, инстаграм и туитър, май пренебрегваме.

Показахме и ръкопис на самоукия писач даскал Тодор Пирдопски - последния голям писач на Възраждането, който не само

преписва ръкописите

грижливо,

а ги и украсява с много специфични като стил и колорит миниатюри.

В сбирката имаме няколко фрагмента със служби на християнски светци. Важно място заемат двете рилски антологии - нотирани музикални ръкописи от XIX век. Те са представителни за рилската певческа школа, най-голямата през Възраждането, основана от Неофит Рилски. Ако беше роден в Западна Европа, сигурно щеше да е от ранга на Волтер или Русо. В поробена България той прави преводи от френски и гръцки, превежда Новия завет на новобългарски, създава модерно певческо и светско училище към Рилския манастир, каквито по онова време не е имало дори в Русия, по думите на руския пътешественик Виктор Григорович, посетил обителта по времето, когато отец Неофит е бил игумен.

Рилските псалтикии въвеждат музикалната реформа - нова нотация, създадена от Хрисант и Хормузий в Света гора. Песнопенията се превеждат от гръцки език на църковнославянски от Неофит Рилски и учениците му. Били са преписвани в много копия, за да стигнат до повече църкви. Целта е била там

да се пее по новите

канони, но да бъде

на български

Показваме и едно много тънко лично тефтерче, принадлежало на Бойчин войвода, от XVIII век. Видно е, че е бил много грамотен за времето си. Тефтерът съдържа месецослов, за да знае календара на светиите. Преписал е слово за края на света от дамаскините, сякаш за да му напомня, че всичко си има край. Добавени са още няколко молитви, рецепти за лекарства и дори...карта на съкровище.

Сред най-ценните новопридобити притежания на центъра е дамаскинът от Етрополе, който се родее с най-ранните такива ръкописи от предвъзрожденската епоха - Тихонравовски и Копривщенски дамаскини. Това са били често пъти богато украсени

сборници с жития

на светците,

към които са били добавяни поучителни слова. Били са изключително популярни.

Центърът е получил като дарение и много ценни гръцки ръкописи. Това са единични листове, но те просто документират съществуването на много повече кодекси, отколкото са достигнали до нас днес./24chasa.bg