Историята на споменатите милиони има предистория. Започва с констатацията, че у нас пари за по-високи заплати на шофьори, полицаи и съответната им администрация има, но за млади лекари и сестри не се намират.

Решили, че като е тръгнала да раздава заплати, държавата може да намери средства за отдавна пренебрегваното съсловие, медиците започват да се обединяват и да конкретизират исканията си. Първите протести са по-скоро стихийни. После студенти по медицина и лекари без специалност се обединяват в "Бъдеще в България". Специалистите по здравни грижи също надигат глас, но им липсва протестният хъс на младите лекари.

Протестите продължават, държавата и здравното ѝ министерство вече няма как да се правят, че нещо не се случва. Размърдват се и депутатите, събудени от шума на младите. Следват срещи с недоволните, на които държавните мъже симулират съпричастност. Някои от тях не полагат и това усилие, но все пак обещават да направят нещо и правят... работа група. Имат и законопроект, приет на първо четене с 3 варианта, от които да избират. Ваканцията "чука на вратата" и това е добър ход да отметнат "малко работа", за да приспят недоволството.

Оказва се, че не е толкова лесно, и че отпочинали ще трябва да започнат новата сесия пак със стария проблем - протестиращите млади лекари, които искат по-високо възнаграждение, по-добри условия на труд и специализация. Деловите мъже са изненадани неприятно, защото лятото свърши, но протестите не. Съвсем очаквано и работната им група не е напреднала. Налага им се все пак да поработят с извънредно заседание на Комисията по здравеопазването.

На това заседание се случва нещо неочаквано - оказва се, че на коалиционен съвет управляващите са решили да не подкрепят нито един от вариантите в законопроекта на Закона за лечебните заведения, включително и своя собствен, защото имат друго решение. Малко по-нестандартно. Макар да сме свикнали на нестандартни решения, когато става дума за пари, не можем да не се озадачим, когато чуваме, че пари ще има за всички - и за работещите в болничната помощ и за извънболничната помощ, и "за шофьора, за администратора" и прочее ангажирани в здравеопазването. Малко се учудваме, предвид пълната незаинтересованост на финансовото министерство към всякакви идеи за по-високи заплати в сектора, но чакаме да видим. Колкото и да чакаме, на комисия не се чува нищо конкретно - няма цифри, които да докажат, че управляващите са наясно какво предлагат.

В навечерието на заседанието на Надзорния съвет на НЗОК "изтича" проектобюджетът на Касата. Там споменатите в здравната комисия пари не са споменати. И членовете на надзора не подозират, че ден по-късно ще преживеят изненадата на депутатите от здравната комисия. Внезапно се появява приложение към вече готовия документ, с което от държавния бюджет се предвижда трансфер от 260 млн. евро, "които да бъдат само за заплати" на няколко категории персонал. Споменават се и конкретни цифри за минимални възнаграждения, което е малко учудващо, тъй като по принцип възнагражденията са функция от средната брутна или минималната работа заплата в страната.

Следва списък от категории работещи в лечебни заведения, който изглежда "писан на коляно": минимално основно възнаграждение от 1860 евро за лекар без специалност; лекар по дентална медицина без специалност; магистър-фармацевт без специалност; лице с висше немедицинско образование (магистър) с квалификация в областта на биологическите, химическите, физическите или инженерните науки и биотехнологиите и без специалност; психолог (магистър).

1550 евро пък се предвижда да е основното възнаграждение на медицинска сестра; акушерка; лекарски асистент, фелдшер; медицински лаборант; рентгенов лаборант; рехабилитатор; инспектор по обществено здраве; помощник-фармацевт; зъботехник; масажист (с увредено зрение); лице с висше немедицинско образование (бакалавър) с квалификация в областта на биологическите, химическите, физическите или инженерните науки и биотехнологиите със и без специалност/и; психолог (бакалавър); кинезитерапевт.

Минималният размер на основните месечни трудови възнаграждения на персонала, който не е включен в приложението, пък ще се определя както досега, в зависимост от неговата квалификация и приноса му в работата на лечебното заведение, пише в проектобюджета на Касата.

Да започнем оттам, че НЗОК не раздава заплати и да припомним, че заложените в бюджета ѝ параметри са за срок от една година. Тоест догодина тези възнаграждения ще трябва да се гласуват отново, евентуално. Защото може и да не се гласуват. Да вземем предвид и това, че се назовават конкретни цифри за минимално основно възнаграждение, които, ако приложението се задържи като устойчива част от закона бюджета, могат да си останат същите още 5-10 години, без значение с колко се е променила средната работна заплата междувременно.

Не е за пренебрегване и фактът, че с това решение е възможно лекар със специалност да взема по-малко от колегата си без специалност, ако наистина споменатите 1860 евро са гарантирани. Оттук произлиза друга опасност - напрежението сред съсловието да ескалира. От друга страна, същото това съсловие мълчаливо следеше протестите на младите, без да припознае исканията за достойни заплати, което всъщност бяха за всички в сектора.

Баналната максима "разделяй и владей" може да свърши добра работа и в този случай.

Друг проблем може да възникне от обстоятелството, че макар да са предвидени за заплати, тези 260 милиона евро могат да изтекат за други разходи. Никъде не е предвидена санкция за директор, който ще харчи тези средства не по предназначение.

Изобщо въпросите по това решение далеч надвишават отговорите, които дават спомените пари. От друга страна, предстои гласуване на бюджета на НЗОК в пленарна зала, предстоят и преговори за Национален рамков договор между Касата и съсловните организации. В този смисъл 260 млн. евро все още са само цифра в едно приложение.