Ако има елемент на приемственост в българския политически елит през годините, това безспорно е нагласата преди изборите да се променя технологията на гласуване и на броене на бюлетините. Това заяви политологът Страхил Делийски, коментирайки промените в Изборния кодекс пред "Фокус".

"Втренчването в технологията е част от схващането, че "сега ще успеем да направим такава система, с която да преброим малко повече гласове за нас“. Това е очевидно дребна калкулация, но втренчването в технологията е израз на невъзможността да се види общата картина“, обясни Делийски. По думите му, основният проблем на изборите в България не е в начина на отчитане на гласовете, а в усещането, че гражданите нямат за кого и за какво да гласуват.

"Огромният проблем е липсата на представителство, базирана на убеждението, че онези, които избираме, не защитават нашите интереси, а интересите на своите спонсори. Ако партиите не направят усилие да се опитат да решат този проблем и да се доближат до ежедневните нужди и интереси на различните социални групи, то разговорите за технологията ще изглеждат абсурдни и безсмислени. Аз не виждам никакви усилия от страна на политическите субекти да влязат в този разговор“, подчерта политологът.

Делийски посочи, че дебатът за технологиите за гласуване не събужда интереса на избирателите: "Някакви хора си говорят помежду си и се надлъгват как да извлекат полза. В каква степен това ще мотивира гражданите да отидат до урните? В никаква.“

Той предупреди, че е възможно прибързаните промени в Изборния кодекс могат да отблъснат хората от изборите, само ако вече са недоверчиви към процеса и към политическите субекти. "Ако гражданите вярваха, че политическият процес зависи от тях и че на изборите ще делегират някой, който да ги представлява, то никакви технологични спорове нямаше да ги отказват. Въпросът не е в повода и технологията, а в дълбоката причина за негласуване – това е огромен проблем на българската политическа система“, заяви Делийски.

Политологът отбеляза, че системните кризи, с които се сблъсква България, са характерни за много общества, включително в Европа. "Разликата е, че у нас не можем да произведем политическа мобилизация, която да покаже желание за преодоляване на тези трудности. В други държави гражданите излизат да гласуват, защото някаква част от елита им обръща внимание и ги мотивира. Докато това не се случва у нас, разликата е очевидна“, обясни той.

Делийски подчерта, че отговорността за излизането на избирателите е на политическите субекти, а не на гражданите: "Гражданите не трябва да полагат усилия, за да отидат до урните. Усилията трябва да дойдат от онези, които търсят подкрепата им. За съжаление, тези усилия липсват.“