Стомана и стъкло се сливат в експозицията „Гласика“ в галерия „Тереза“

България 08.12.2012 11:16

Уникална изложба от стъклено-стоманени скулптури бе открита снощи във варненската галерия „Тереза“. Десетки ценители дойдоха да видят творенията на Анастасия Андреева и нейния партньор в изкуството и живота Борис Шпейзман от Израел.

Преди година двамата се срещнали и Анастасия, която живее и работи в София, подхванала експериментите между стъклото и метала. Според художничката, която е завършила точно тази специалност в академията, съчетаването на двамата материала е изключително трудно начинание. За да опишат процеса на създаването на авангардните си и редки дори за Европа творби, авторите са представили в галерия „Тереза“ видеоматериал. С газовата горелка в ръка художничката заедно с Борис показва пред публика как се случват творбите им, заредени с голяма доза еротика.

„С Борис се допълваме, но и много се различаваме. Затова нарекохме изложбата „Гласика“ – от стъкло и класика. Аз работя с метал, а той с духано горещо стъкло. Може да се каже, че комбинацията е наше откритие. По принцип се смята, че материалите са несъвместими. Стъклото изстива много бавно, а металът – обратно. Критичната зона, е процеът на изстиване на загретите в пещта скулптури е критичната.

За щастие до момента нямаме счупена работа през последната година“, разказва Анастасия Андреева. Уникалните предмети се създават в студио в Тел Авив, след предварителна подготовка на металните им компоненти в София.

Борис Шпейзман шокира със стъклени дамски крака, които са негова тема, а тя насочва вниманието си към поезията и размисъла над битието. Така са се родили „Изповед“, „Предразсъдъци“, „Розово“, „Безсънните нощи на златната рибка“, „Ледена епоха“, предизвикателният вирнат крак с името „Нощен патрул“, който не остана незабелязан от публиката. Акцентът в експозицията е рибата, натоварена с всички смислови пластове от праисторическото й съществуване.
Скулптурите от стъкло са сравнително нов жанр в изкуството. Те се появяват в средата на 20 век в САЩ като продължение на промишлените изделия от този материал. Отвъд Океана залагат на монументални творби, за чиито мащаби у нас не можем и да помислим, поради липсата на пещи за създаването им.