Надценката при продажбата на някои видове хляб в магазините ще има горен праг от 15%.

Предложението за това, гласуването му в парламентарната зала и острата реакция на засегнатите търговци дойде в рамките само на няколко часа.

Така покрай запазване на нулевото ДДС за хляба и брашното до 31 декември 2024 г. включително ще действа и таванът на надценката.

Депутатите приеха за този срок данъчната основа, посочена в данъчния документ, издаден от производителя или вносителя за доставка на определени видове хляб може да бъде увеличена с максимална надценка от 15 на сто без данъка по този закон по веригата доставки до краен потребител.

По предложение на Десислава Танева (ГЕРБ) беше уточнено в закона, че мярката за ограничаване на надценката се отнася за бял хляб, хляб "Добруджа" и типов хляб.

Промяната в Закона за данък върху добавената стойност беше приета в заключителните разпоредби от измененията в Закона за хазарта, предаде БТА.

Разпоредбите в Закона за ДДС бяха предложени от председателя на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев (ДПС). Удължената ставка и таванът върху надценката влизат в сила от 1 юли 2024 г., решиха депутатите.

По-рано днес, на заседание на Комисията по бюджет и финанси, Йордан Цонев мотивира предложението си за таван на надценката така: "Говорихме с Асоциацията на хлебопроизводителите и мелничарите. При хляба цените на производител са достатъчно ниски, но надценката, която се слага във веригите и големите магазини, е между 40 и 55 на сто, затова внасяме предложението надценката за хляба да бъде не повече от 15 на сто, всички останали стоки нека си бъдат както решат по договаряне".

при гласуването по-късно Цонев отбеляза, че са дали задание на Министерството на икономиката и на Министерството на финансите за въздействието на мярката по отношение на надценката и ако не е ефективна и не води до понижение на цената на хляба, в новия парламент ще я променят, цитира думите му БТА.

Очаквано, реакцията на големите търговци на дребно не закъсня. В своя позиция, разпространена малко преди гласуването на депутатите, Сдружението за модерна търговия заяви, че предложението за фиксиране на търговската надценка при хляба представлява грубо изкривяване на конкуренцията, заплашва специализираните търговци с фалит и представлява риск за ограничаване предлагането на хляб и хлебни изделия на потребителите, което в краен резултат ще доведе до увеличаване на цените. Според тях то противоречи и на духа на Конституцията.

Фиксирането на надценка не взема предвид разходите на търговците - за труд, енергия, транспорт, помещения, поддръжка, посочват от сдружението, като добавят, че тези разходи са различни при различните типове обекти - големи, малки и специализирани магазини. Фиксиране на надценката означава изхвърляне от пазара на специализираните магазини за хляб и хлебни изделия и ограничаване предлагането на хляб от малките търговци, които предлагат ограничен стоков асортимент.