Умишлен ли е Радев срещу България, или глупостите му идват отвътре?

Преди няколко години си говорих с един албански българин и неразумно го питах какъв е и коя му е родината.

Човекът ме погледна с досада и ми каза:

"Аз съм българин, възпитан съм като такъв от баща ми, дядо ми и той живееше като българин. Моят син също се роди и израсна като българин, НО ... аз съм се родил в Албания, тук съм учил, тук се ожених и тук ми се роди детето. Албания няма нищо против това, че аз съм българин, а аз искам най-доброто за Албания, което не ми пречи да съм българин и да обичам България като родина на предците ми".

Ако знаете как се засрамих от този урок по цивилизованост ...

Никога не съм харесвал ДПС ... и сега не ги харесвам! Аз лично смятам, че тази партия държи в икономическо и психологическо робство хората в смесените райони. Смятам, че се храни от омразата, която струи от думите на лъжепатриотите, и по този начин, използвайки страха и доверчивата простодушност на хората, консолидира вота и осребрява последиците му. Може да се каже, че ДПС съществува и богатее благодарение на омразата и страха и затова поощрява и двете.

Изявлението на Румен Радев по отношение на Карадайъ днес може и да отива на Йоло Денев и на други хора с неговите измерения. Само че Румен Радев не е син на Тангра, който не носи отговорност пред никого; Румен Радев не е борец за слава или пък за депутатски мандат. Румен Радев е държавният глава  на Република България и като такъв трябва да се грижи за единството на нацията.

А единството на нацията се постига и нейното величие идва, когато и защото всички нейни граждани, независимо от своят етнически произход и религиозна принадлежност, се борят за нейния успех.

България се е доказала през вековете като толерантна държава; съгражданите ни, които изповядват ислям, включително тези с майчин турски език добросъвестно изпълняваха своята клетва към България. Те са били до нас и с нас във всички битки, които България води след 1878 г. Бяха на фронта, бореха се и проливаха своята и чуждата кръв в името на свят идеал - защитата и обединението на България. Те бяха до нас и с нас след краха във войните и заедно с нас запретнаха ръкави и работиха, за да може България да изплува.

Като част от българския народ, те изстрадаха заедно с нас репресиите на пълчищата на Сталин.

В България етнически (и религиозен) конфликт не се случи, защото българите християни не сме жестоки, а българите мюсюлмани и българските турци са добри, трудолюбиви и миролюбиви хора. Българите християни бяхме израснали фалшивия патриотизъм, който потопи бивша Югославия в кръв. И всички заедно имаме повод да сме горди с това.

Днес президентът Радев, с абсурдния си популизъм наруши своята клетва към България - във всичките си действия да се води от интересите на народа; днес Румен Радев, протягайки ръка към втори мандат, изпадна до нивото на примитивен популист и окончателно доказа, че не заслужава да бъде държавен глава на най-толерантната нация в Европа. С хитроумния си примитивизъм днес, Румен Радев не показа нито достойнство, нито държавничество, той просто консолидира електората н ДПС - на същите тези хора, които преди пет години го избраха за президент.

За мое огромно съжлание мога да кажа, че Румен Радев е най-слабият държавен глава от времето на Вълко Червенков насам. По-жалък дори от правешкия полуграмотник. Не го казвам с апломб, казвам го с огромна болка, защото съм български патриот и искам държавният глава, независимо кой е, да бъде БЪЛГАРИН с достойнство и визия.

И като си говорим за това на кого, коя му е родината, ми хрумва тъжния въпрос: а сигурно ли е, че България е Родината на Радев? Тъжен е, защото още не съм забравил унижението един наглец, в лицето на руския патриарх, да унижава българският държавен глава насред София. А той, бидейки президент и генерал, да стои и да мълчи като виновен комсомолец.

Благодарен съм на Бог, че съм част от българския народ и ме е срам от държавния ни глава ...  /tribune.bg