В момента финансовият ресурс, който е разчетен в проекта на държавния бюджет за 2026 г., предвижда едно увеличение на единните разходни стандарти, или на принципа „парите следват ученика“, с около 10 процента. Това предполага, че увеличението на учителските заплати вероятно ще е с този процент - с около 10 процента, като в проекта е заложено да има такава сума, каза за БТА Диян Стаматов, който е председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), както е и директор на 119-о Средно училище "Михаил Арнаудов" в столицата.

"Всичко това трябва да се обсъди на Отраслов съвет, Министерството на образованието и науката (МОН) да приеме това като позиция. Хубавото е, че има средства за увеличение на учителските заплати, като това е резултат, че е предвидено с 10 процента повече по единния разходен стандарт за издръжката на ученик, училище и клас в сравнение с тези от тази година", обясни Стаматов.

"Удовлетворени сме от факта, че се задържа възможността за увеличаване на възнагражденията, една тенденция, която ще даде възможност за сигурност на младите педагогически специалисти, но не само за тях, а и за всички педагогически специалисти. Това се прави през последните години, без прекъсване, и се създава една стабилност в образователната ни система. В проекта на бюджета се предвижда и през 2026 г. да има задържане на възнагражденията на ниво 125 процента, което е положителна тенденция през последните години", коментира председателят на СРСНПБ.

От СРСНПБ подкрепят бюджета, но настояват и за капиталови инвестиции в училищата

"Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България подкрепя проекта на държавния бюджет за образованието за 2026 г. - увеличението на единния разходен стандарт и запазването на 125% разходи за труд, са добра стъпка за привлекателността на учителската професия", каза Диян Стаматов.

"За голямо съжаление, няма повече средства - за нищо друго, без съмнение си остава най-важен човешкият фактор в образователната система и заради това увеличението на възнагражденията, което естествено води след себе си до задържане на педагогическите специалисти, е най-важната част. В този бюджет обаче не са предвидени никакви средства за капиталови разходи, което означава, че няма да има средства за нови сгради на училища, за нови физкултурни салони и за нови спортни площадки. Това до голяма степен е един финансов минус, който е в резултат на рестриктивния бюджет, който е предложен за обсъждане и приемане. Нашият сигнал и апел е свързан с това, че след като не са предвидени капиталови средства за 2026 г., то задължително такива трябва да има за 2027 г.", каза председателят на съюза на училищните директори.

На въпрос за програмата за построяване на нови училища и за пристрояване на сгради към съществуващи училища, както и за физкултурните салони, Диян Стаматов отговори, че тази програма приключва и не са предвидени средства. "По тази причина няма да има възможност за разширяване на училищната база, не могат да се изграждат физкултурни салони, кабинети и модерни учебни пространства, затруднява се преминаването към едносменен режим в училищата, в които се учи на две смени. Без инвестиции в инфраструктурата качественото образование е невъзможно. Призоваваме през следващите години да бъде осигурено допълнително капиталово финансиране, за да се гарантира модерна, достъпна и безопасна училищна среда за всички ученици", каза председателят на СРСНПБ.

Няма средства и за училищни автобуси

Не са планирани и средства за купуване на нови училищни автобуси, съобщи Диян Стаматов. Той добави, че и по този въпрос трябва да се помисли за бюджета за 2027 г., защото транспортният парк на МОН е много амортизиран и остарял. "По тази причина трябва да бъдат бракувани голяма част от сегашните училищни автобуси, които основно превозват ученици за средищните училища в страната и се движат по третокласни пътища - в планински и отдалечени места. Големи общини имат нужда от няколко училищни автобуса, а не само от един, защото превозват ученици от няколко населени места до съответното училище и имат различни маршрути", обясни Стаматов.

На 15 септември тази година в над 2300 училища в страната започна учебната 2025/2026 година. Общият брой на учениците от първи до дванадесети клас е над 716 000. В детските градини и в училищата работят над 95 500 педагогически специалисти, като от тях в училищата са около 74 000, а в детските градини - около 20 000, съобщи тогава пресцентърът на МОН./БТА