Най-високи остават възнагражденията в IT сектора и финансите, а най-ниски - в туризма и селското стопанство

Средната месечна работна заплата в България за третото тримесечие на 2025 г. е 2549 лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това представлява увеличение от 12% спрямо същия период на предходната година, но лек спад от 0,9% в сравнение с второто тримесечие на 2025 г.

Повишението е по-изразено в държавния сектор, където доходите са нараснали с 14,2%, докато в частния сектор увеличението е 11,3%. През юли средната заплата е била 2570 лв., през август се е понижила до 2497 лв., а през септември отново е нараснала до 2580 лв., сочат данните на НСИ.

На годишна база най-голям ръст на заплатите се отчита в административните и спомагателните дейности, където увеличението е 17,5%, следвани от строителството с 16,5% и образованието с 16,4%.

Най-високоплатени през третото тримесечие на 2025 г. остават служителите в сферата на информационните технологии, творческите индустрии и телекомуникациите със средна заплата от 5512 лв. Следват финансовите и застрахователните дейности със средна заплата от 3539 лв., както и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ, където средното възнаграждение също е 3539 лв.

В другия край на класацията са най-нископлатените сектори - хотелиерството и ресторантьорството със средна заплата от 1586 лв., селското, горското и рибното стопанство със 1763 лв. и групата "Други дейности", където средното възнаграждение е 1774 лв.

Към края на септември 2025 г. броят на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 2,36 милиона души. Това е с 28,9 хиляди по-малко, или с 1,2% спад спрямо второто тримесечие. Най-сериозно намаление се наблюдава в секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 14,9%, "Селско, горско и рибно стопанство" - с 3,3%, и "Операции с недвижими имоти" - с 3%.

На годишна база обаче заетостта отбелязва ръст от 30,1 хиляди души, или 1,3%. Най-голямо увеличение се наблюдава в секторите "Хуманно здравеопазване и социална работа" - с 11,8 хиляди, "Строителство" - с 8 хиляди и "Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 5,5 хиляди. Спад на заетостта се отчита основно в преработващата промишленост и селското стопанство.