Петък е последният ден за публикуване на различни социологически проучвания, относно резултатите в изборите по места. Различните социологически агернции дават своите последни резултати, но не са единни в своите прогнози.

Социологът Татяна Буруджиева смята, че само много ниска избирателна активност ще осигури на Бойко Борисов победа на първи тур. "Поради голямата динамика на предизборната обстановка е по-вероятно балотаж в София да има. Освен това знаем, че столичани предпочитат през почивните дни да излязат извън София, още повече че сега има стачка и децата стоят по цяла седмица сами", коментира Буруджиева.

"Кампанията на Мартин Заимов за тези избори ми се стори леко инфантилна и тя подсилваше някои черти в неговия характер, които не са най-силните за спечелването на едни избори", смята Буруджиева. "В нея нямаше нито нещо ново, нито нещо категорично българско. Това сърчице от кампанията на Айзенхауер от 1956 година, изключително далеч от 2007 година”, коментира Буруджиева.

"Но големият губещ на тези избори ще бъде ГЕРБ. Вероятно ще се получи така, защото имаше много високи очаквания към партията, самите хора в нея ги подсилиха след изборите за евродепутати. Месеци наред се наслагваше очакването, че ГЕРБ ще спечели тези избори, а когато има сериозно очакване една партия да спечели, а тя не се представи достатъчно убедително, това винаги е сериозна загуба и тя се явява губещ. Иначе по места ще има различни губещи”, допълни социологът.

Тя обаче бе категорична, че в национален мащаб сериозният губещ ще бъде ГЕРБ.
Буруджиева смята, че това ще дойде в известна степен от разминаването между посланието на ГЕРБ, че това е дясната партия в момента и фактът, че десницата се представлява от многобройни субекти по места. По думите й на тези избори бройката на общинските съветници вече нямало да бъде определяща, тъй като спечелването на едно съветническо място с 2 000 гласа е доста по-сериозно от спечелването на 8 места с по 300 гласа.

Михаил Константинов, бившият заместник-председател на ЦИК прогнозира че Бойко Борисов отива на балотаж, но не е ясно срещу кого – Бриго Аспарухов или Мартин Заимов На първия тур на местните избори Константинов очаква Бойко Борисов да събере около 45% от глaсовете. Подкрепата към Бриго Аспарухов и Мартин Заимов към момента е много изравнена.

Според Михаил Константинов при евентуален балотаж между Бойко Борисов и Мартин Заимов – Борисов ще победи с 60/40%. При балотаж между Борисов и Аспарухов – лидерът на ГЕРБ бие с 65/35%. За четвърто място се борят Антония Първанова, Слави Бинев, Константин Папазов и Юлиана Дончева.

Константинов прогнозира, че в столицата ще гласуват между 300 хиляди и 450 хиляди души. Така за един общински съветник ще са необходими 5000-6000 гласа. Той коментира обаче, че очаква разминаване между покрепата за даден кандидат-кмет и тази за листата с кандидат-общински съветници на дадена партия. Най-малко разминаване ще има между подкрепата за Бриго Аспарухов и листата на БСП, при Мартин Заимов и листата на “Десен алианс” положението е аналогично. Бойко Борисов обаче ще събере повече подкрепа отколкото листата на ГЕРБ.

Социологът Антоний Гъбълов смята че сегашната предизборна кампания е била много агртесивна. "Беше напълно очевидно, че в нея ще бъдат инвестирани много повече финансови средства и много повече интереси отколкото до сега. В отделни случаи агресивността като че ли надмина очакванията ми, защото имаме свръхпроизводство на образи, свръхпроизводство на плакати, всевъзможни усилия да бъде привлечено вниманието на избирателите”, посочи социологът.

По думите на Антоний Гълъбов това агресивно поведение е от страна на "нови субекти", най-често свързани с определени корпоративни интереси на местно и регионално равнище, които сериозно навлизат в политическото поле. От друга страна агресивно поведение имат и традиционни политически партии, които се чувстват застрашени, смята социологът.

Освен на политическото съхранение, агресивното поведение на политическите партии се дължи и на новите стимули към местната власт - еврофондовете. Според Гълъбов допълнителен стимул за агресията в предизборната кампания е и разбирането, че след местните избори ще се пренареди цялата партийна политическа система.

“Политическият модел на сегашната партийна система се изчерпа и след местните избори ще започне да се оформя нов модел, в който някои от досегашните политически формации вече няма да могат да разчитат на досегашното си място. Местните избори ще бележат изграждането на нова архитектура на партийната система. Политическото статукво беше такова, защото в местната власт не се виждаше сериозен властови ресурс. В момента, в който реално напредва европейската интеграция на страната, ние навлизаме в модел, който е изграден на силна местна и регионална власт. Практически ? от европейското законодателство пряко засяга регионалните и местни власти, а не толкова националните. Колкото по-пълен е процесът на интеграция на страната, толкова повече ще нарастват залозите за местната власт”.

По думите на Антоний Гълъбов новите местни управници няма да бъдат повече експерти, отколкото тясно свързани с партийните централи.

По отношение на прогнозите, Антоний Гълъбов коментира: “Предполагам, че ГЕРБ ще имат по-добри резултати, но при всички случаи една нова политическа формация ще успее за вземе повече отколкото БСП, която традиционно присъстваше в местната власт. ГЕРБ разчита на много места на хора, които имат опит, на популярни лица”. Според социолога БСП е забавила своята модернизация именно защото е можела да разчита на много стабилни позиции в местната власт, а това не е пораждало нужда от реформа.

“След тези избори реформата в БСП ще стане неизбежна”, посочи Гълъбов.
Социологът очаква за десницата местните избори да са “стъпка нагоре”: “Те ще успеят да задържат част от успешните си позиции. Най-вероятно ще успеят да класират добре свои кандидати в общинските съвети”. Очаквам за десните политически формации местните избори да са глътка въздух, каза той.

“Ще имаме допълнително фрагментиране на местната власт спрямо съществуващите политически партии. На много места в общинските съвети няма да се изградят ясни мнозинства. В много фрагментираните общински съвети с представителство на различни партии трудно ще се постига единство. Най-вероятно общите резултати за представянето на партиите могат да бъдат измерени по-добре на базата на вота за общинските съвети, отколкото на вота за кметовете”. /Bulgarian Post