Да се гласува чрез сканиращи устройства предвиждат промените в Изборния кодекс, приети на второ четене в правната парламентарна комисия. Предстои текстовете да влязат в зала за окончателно гласуване, а междувременно председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов посочи, че има време сканиращи машини за гласуване да се вземат под наем още за тези избори. 

Как функционират новите устройства и как ще гласуват избирателите, ако текстовете бъдат приети, обясни пред БНТ изпълнителният директор на "Села Норма" Веселин Тодоров.

"Тази машина има същия сензорен екран и вътре горе-долу същите компоненти. Тя има две флаш памети, които са тук в един сектор отзад, може дори да се видят, където се записва резултатът от вота, по същия начин, както на сегашните машини. Има принтер, който е въпрос на методология, дали след всеки вот ще отпечатва нещо, въпреки че не е много логично", обясни той.

По думите му сканиращото устройство отчита гласовете чрез специална хартиена бюлетина, която избирателят попълва ръчно.

"Бюлетината е това, което всъщност показва как е гласувал гласоподавателят, но със сигурност отпечатва данните при началото на вота, че няма отчетени някакви резултати в края на вота. Да калкулира резултатите, тя може да отпечата и готов протокол. Тук има обаче скенер, който е в тази зона, където е зелената светлина, който всъщност прочита данните от бюлетината."

Тодоров уточни, че бюлетината не трябва да бъде сгъвана и трябва да бъде отпечатана на специална хартия.

"Избирателят я попълва съобразно правилата и идва към машината, не трябва да я сгъва в никакъв случай. Бюлетината може да бъде по-дълга. Може да бъде един метър дълга. В зависимост от партиите и кандидатите."

Той уточни, че избирателите не бива да носят свои маркери. "В никакъв случай. Това е специален маркер. Специален, без да е нещо уникално. Сигурно може да се купи от магазина. Просто разликата е, че е бързо съхнещ, за да няма риск да се зацапа сканиращото устройство и да се провали вота."

Устройството позволява и корекция на вота, ако избирателят прецени, че е допуснал грешка.

По отношение на сигурността Тодоров заяви, че защитите са съпоставими с тези на досегашните машини.

Той коментира и дали е реалистично новите устройства да бъдат осигурени за предстоящите избори.

"От наша гледна точка ние можем да осигурим 1000, 2000, 3000, 4000 хиляди машини под наем, които да бъдат използвани за тези избори и дори да се справим вероятно с обслужването им. Със сигурност не можем да доставим 14 или 15 хиляди машини, още по-малко не можем да ги обслужим", каза Тодоров.

В навечерието на изборите не бива да се експериментира с новите сканиращи устройства. Това каза в "Денят започва" доцент Наталия Киселова - конституционалист, народен представител от "БСП - Обединена левица" и бивш председател на Народното събрание. Тя призова влизането им в сила да се отложи, за да се гарантира гладко провеждане на вота, без проблеми с регистрацията на избирателите и с начина на гласуване.

Киселова заяви, че очаква повече яснота от президента Румен Радев след решението на Конституционния съд.

"Аз очаквам, след като излезе решението на Конституционния съд, тогава да чуем по-голяма яснота от него за това какви са намеренията му, тъй като в обращението си в понеделник вечерта той не даде яснота по какъв път ще поеме", каза тя.

На въпрос дали БСП е най-застрашена от евентуална партия или коалиция около Румен Радев, Киселова подчерта, че появата на нов политически играч влияе на всички: "След като има нов играч, би трябвало всички да се притесняват, защото въпросът с кого и срещу кого ще бъде основен в рамките на предизборната кампания."

По думите ѝ между БСП и Радев има повече допирни точки, отколкото противоречия. Киселова уточни, че говори от свое име, а не от името на партията и припомни, че е народен представител от гражданската квота.

Тя защити действията си като председател на Народното събрание по повод спрения референдум, иницииран от президента. 

"По въпроса за референдума имаше както политически, така и юридически аргументи. Политическите аргументи, само един щрих - 151 народни представители подкрепиха позиция на управителя на Българска народна банка, и на министър-председателя на 13 май - денят, в който издадох разпореждането, с което подкрепиха моята позиция... Беше по-малко от три работни седмици, в които трябваше да излязат двата доклада - на Европейската комисия и Европейската централна банк. И ако бяхме отложили докладите, с това да внесем искането за референдум, много-много, може би не месеци, години, щяха да бъдат необходими, за да покриват много критериите. В този смисъл, аз като юрист мога да кажа, че имаше аргументи, ще ги изложа, разбира се, в един по-късен етап. Основният е, че въпрос, който е решен с международен договор, не може да бъде подлаган на национален референдум".