Макроикономическият ефект в резултат на търговската сделка между САЩ и Европейския съюз (ЕС) се очаква да доведе до спад на годишния брутен вътрешен продукт на ЕС с приблизително 0,5 на сто, а комбинираното въздействие върху фискалните баланси на Евросъюза може да достигне 75-80 млрд. евро прогнозира Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет на България, в свой анализ.

Преките годишни загуби от мита вероятно ще възлязат на 3–5 милиарда евро, пише в документа.

"Спадът от 0,5 на сто в БВП на ЕС се превръща, при типична еластичност на приходите спрямо БВП от приблизително 0,4 на сто, в 0,2 на сто по-малко данъчни приходи от БВП. За ЕС това са приблизително 30 милиарда евро годишно пропуснати постъпления от ДДС, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Общо годишните загуби на приходи възлизат на около 34 млрд. евро", посочва Дянков.

Загубите ще бъдат неравномерни за различните държави: Германия, Ирландия, Нидерландия, Белгия и Италия, които са силно зависими от износа, ще загубят най-много приходи, докато ефектите за южните и източните държави като България, ще бъдат смекчени от по-малкия дял на продажбите в САЩ.

По-високите разходи за внос на енергия водят до повишаване на цените на енергията на вътрешния пазар. Ако правителствата повторят ценовите ограничения от 2022-2023 г., субсидиите биха могли да струват 0,3 процента-0,5 процента от БВП или още 45 млрд. евро годишно. Комбинираният ефект върху фискалните баланси на ЕС е в размер на 75-80 милиарда евро (приблизително равно на 0,4 процента-0,5 процента от БВП на ЕС), пише в анализа.

За големите износители (Германия, Нидерландия, Ирландия) фискалният дефицит може да се увеличи с 0,6-0,8 процента от БВП; за Франция, Испания и Италия с 0,3-0,5 процента от БВП; за по-малките държави от Централна и Източна Европа като България с 0,1-0,2 процента от БВП.

"Шокът изтласква няколко държави над тавана на дефицита от 3 процента от БВП, които преди бяха малко под него. Очаква се Брюксел да предостави допълнителни клаузи за гъвкавост, обвързани с "извънредни обстоятелства“ и да отчете разходите за енергийна сигурност като еднократни", посочва Симеон Дянков.

Анализът припомня, че по време на преките преговори с американския президент Доналд Тръмп председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се съгласи на следните мерки:

- 15 на сто "всеобхватно” мито върху приблизително 70 на сто от износа на ЕС (автомобили, чипове, фармацевтични продукти и др.), докато митото от 50 на сто върху стоманата и алуминия в ЕС остава.

- ЕС намалява митата си за автомобили от 10 на сто на 2,5 на сто и обещава допълнителни намаления на митата за избрани стоки от САЩ.

- Ангажименти за допълнителни покупки на американски втечнен природен газ, петрол и ядрено гориво на стойност 638 млрд. евро (750 млрд. долара) за периода 2025–2028 г.

- Около 600 млрд. долара инвестиции от ЕС в САЩ.