Като разумен определи хода на служебното правителство да не внася бюджет за 2023 г. бившият финансов министър Симеон Дянков пред БНТ.

Какъвто и бюджет да беше влязъл при това служебно правителство в парламента, той щеше да зададе едно сериозно наддаване от различните политически сили, за да се позиционират към следващи избори, посочи той.

Според него дори и с удължаване на бюджета за тази година пак се задава дефицит за 2023 г. между 4-4,5%.

Дянков е на мнение, че при предложен от служебното правителство бюджет дефицитът щеше да е 7-8%, което щяло да продължи в следващите три години и да доведе до още по-голяма дългова спирала.

Той прогнозира, че до април може да се работи с бюджета за тази година. Дянков поясни, че от януари ще се харчи по 1/12 от сегашния бюджет, но акцентира, че сегашният бюджет също е на дефицит. Това означавало, че няма пари за следващата година и за социални разходи, и за инфраструктурни проекти.

По негови думи парите, които трябва да започнат да идват по Плана за възстановяване, са за инфраструктурни проекти. Дянков посочи, че около средата на декември се очаква да дойде първото разплащане по Плана, което ще покрие социалните разплащания.

Точно затова за следващата година оставаме с пожелания за нов бюджет, иначе пак няма да строим инфраструктура, обобщи той.

Според него няма да има изключение за България за влизането в еврозоната.

Той подчерта, че в момента страната ни не изпълнява два от трите маастрихстки критерия - нито инфлацията ни е под средната за Европа, нито покриваме 3% дефицит нито за тази година, нито за следващата. По тази причина темата как да направим възможното, за да можем от 1 януари 2024 година да влезем в еврозоната, била невъзможна.

По-скоро трябва да погледнем можем ли да влезем към края на 2024 или началото на 2025 г., но дори и за това не сме подготвени, отбеляза Дянков.