След приемането на еврото, публичните финанси на България ще са изправени както пред предизвикателства, така и пред възможности, като основното предизвикателство е да се избегне трайно отслабване на последователно поддържаната фискална дисциплина през годните.

Това посочи подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов по време на Конференция на високо равнище на гуверньорите от нидерландско-белгийската група, провело се в Брюксел на 12-13 февруари, става известно от интернет страницата на БНБ.

По думите на Чобанов, който взе участие в панел на тема "Парична политика: какви са прогнозите за инфлацията, ребалансирането на портфейлите и мандатите на централните банки?“, фискалната дисциплина, поддържана от България след въвеждането на валутния борд в наши дни намира отражение в ниското равнище на държавния дълг на страната.

"Запазването на това наследство е от съществено значение, тъй като членството в еврозоната не замества необходимостта от прилагането на разумна национална фискална политика. В същото време, фискалната предвидимост изисква и стабилна данъчна политика. Запазването на сегашната ниска и прозрачна данъчна тежест в България е важно сравнително предимство и ключов фактор за инвестиционните решения, конкурентоспособността и дългосрочния растеж“, казва Чобанов.

Според подуправителя на БНБ приемането на еврото създава някои фискални възможности, като един от положителните ефекти е възможността за ефективно използване на допълнителното фискално пространство, породено от по-ниските бюджетни разходи за лихви поради намалената премия за държавен риск и подобрения държавен кредитен рейтинг.

"Тези ползи обаче трябва да се използват разумно — най-вече за подкрепа на стимулиращите растежа публични инвестиции и структурните реформи, а не за финансиране на постоянно нарастващи текущи разходи“, казва той.

Чобанов подчертава, че членството в еврозоната само по себе си не гарантира устойчиво намаляване на премиите за държавен риск. Според него, траен спад в доходността по държавните ценни книжа може да се осигури само чрез продължаващи разумни макроикономически политики, фискална устойчивост и институционално укрепване.

"Опитът на последно присъединилите се държави към еврозоната показва, че след първоначалното повишаване на кредитния рейтинг след присъединяването, по-нататъшните подобрения се дължат на благоприятни перспективи за растеж, по-силни институционални рамки и стабилна низходяща тенденция на публичния дълг“, казва той, добавяйки, че членството в Икономическия паричен съюз (ИПС) не е крайна точка, а рамка, в която разумните политики и структурните реформи оформят дългосрочните икономически резултати.

По думите му, тези реформи трябва да целят подобряване на бизнес средата, насърчаване на по-динамично предлагане на работна ръка предвид неблагоприятните демографски тенденции, намаляване на високата енергийна интензивност на икономиката и енергийните разходи на предприятията, които оказват натиск върху конкурентоспособността.

“Всъщност, тези предизвикателства са общи за целия ИПС и изискват координирани усилия за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж на еврозоната“, казва той.

Според Чобанов, присъединяването на България към еврозоната създава висока степен на предвидимост в сферата на паричната политика, и в период на засилена геополитическа фрагментираност ясно показва стратегическата ориентация на страната ни в Европа.