Пътуването между София и Атина ще се съкрати повече от два пъти - от сегашните 13 часа и 40 минути до едва 6 часа. Това предвижда новият План за високоскоростни железопътни линии, представен днес от Европейската комисия, който цели да създаде по-бърза, оперативно съвместима и свързана железопътна мрежа в целия Европейски съюз до 2040 г., пише гръцкото издание "Прото Тема".

Планът беше обявен от еврокомисаря по транспорта Апостолос Цицикостас и изпълнителния вицепрезидент по въпросите на сближаването и реформите Рафаеле Фито. Според тях проектът ще превърне железопътния транспорт в по-привлекателна алтернатива на самолетните пътувания на къси разстояния, ще стимулира регионалните икономики и туризма и ще намали въглеродния отпечатък на европейския транспорт.

Линията София-Атина е сред ключовите маршрути в бъдещата Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). След модернизацията влаковете по нея ще се движат със скорости над 200 км/ч, което ще намали времето за пътуване с повече от 7 часа.

Комисар Цицикостас подчерта, че Гърция ще извлече значителни ползи от програмата - включително европейски средства и техническа експертиза за възстановяване на пострадали от бедствия участъци и за постигане на пълно съответствие с европейските стандарти за безопасност.

Новата линия между двете столици ще допълни съществуващите трансбалкански маршрути и ще създаде високоскоростен коридор между Централна и Южна Европа, свързвайки Северното и Егейското море.

Проектът на Еврокомисията обхваща още редица ключови връзки в ЕС:

• Берлин-Копенхаген ще се изминава за 4 часа вместо 7;

• Париж-Лисабон ще бъдат свързани през Мадрид;

• Балтийските столици ще получат директна линия с Европа чрез Rail Baltica.

Освен че ще съкрати времето за пътуване, мрежата ще освободи капацитет по съществуващите линии за нощни влакове, товарен транспорт и военна мобилност, като в същото време ще подобри туристическата и индустриалната конкурентоспособност на ЕС.

Европейската комисия оценява, че изграждането и модернизацията на високоскоростната инфраструктура ще струват около 345 милиарда евро до 2040 г.

А по-амбициозният сценарий - с мрежа, позволяваща скорости над 250 км/ч, може да достигне 546 милиарда евро до 2050 г.

Само публичното финансиране няма да е достатъчно: Брюксел залага на комбинация от европейски средства, частни инвестиции и заеми от институции като Европейската инвестиционна банка.

До 2027 г. се очаква да бъдат въведени задължителни разписания и варианти за още по-високи скорости, както и единна система за билети и резервации за трансграничните маршрути.