В момента няма възможност за поскъпване на олиото. То зависи основно от цените на слънчогледовото олио на външните пазари. България през 2022 г. произведе осем пъти повече, отколкото е необходимостта на страната, 2023 г. - около шест и половина, а миналата година, заради по-слабата реколта и по-лошите климатични условия - около пет пъти повече. Това съобщи председателят на Сдружението на производителите на растителни масла Яни Янев в "България сутрин".

Необходимостта на страната за производство на олио в годишен мащаб е около 250-300 000 тона, в зависимост от съдържанието на масло в слънчогледа, уточни той.

"Има достатъчно налични количества. Откъм наличности и мощности за преработка ние нямаме никакви проблеми. Над 4 млн. тона маслодайни семена може да преработим", обясни Янев пред Bulgaria ON AIR.

"Не може да продадем слънчогледа или олиото на по-висока цена, отколкото ни предоставя външният пазар. Това е и отражението на вътрешния пазар. Големият проблем за преработвателите е, че сме насочени към експорта. По-големите износители не произвеждат олио за вътрешния пазар, основно е предназначен за експорт. През 2022 г. сме изнесли 910 000 тона слънчогледово олио, 930 000 тона слънчогледов шрот, заедно с белен слънчоглед. Сериозен приход. През 2023 г., поради по-лошата реколта и забраната за внос от Украйна, експортът спадна на около 750 000 тона", заяви Янев.

По думите му от септември до януари са закупени около 115 000 тона нерафинирано олио и още 5000 тона рафинирано олио.

"Общо 120 000 тона, което е годишната консумация на България. Да, по-голямата част от олиото с този произход се реекспортира, но ние работим на този пазар. Нашият проблем е, че не работим, голяма част от големите фабрики са затворили, защото ни липсва суровина от вътрешния пазар на нормални цени и ограниченията, въведени за внос в страната - всичко това се отрази негативно на производството ни", подчерта Янев.