Има върхове, които обединяват и карат сърцата на хиляди да бият като едно!Шипка и Свети Никола – това са върховете за нас, в нашата история и самосъзнание. 

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година. 

След опожаряването на Стара Загора руското командване преценява, че настъплението на Сюлейман паша трябва да се спре на всяка цена.
В края на юли и в началото на август 1877 г. руските войски и българските опълченци се изтеглят към Казанлък и Хаинбоаз и заемат отбранителни позиции по билото на Стара планина – на връх Свети Никола и в близост до него. Стратегическата инициатива във войната обаче е в ръцете на турците. 

Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов и влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. 

Руското командване се изправя пред голямо предизвикателство – да удържи армията на Сюлейман паша южно от Балкана. Навлизането ѝ в северните български земи би довело до значително превъзходство на силите на една от двете флангови групировки на турците – на Осман паша в Плевен или Мехмед Али в Добруджа. 
Армията на Сюлейман безпроблемно би могла да се слее с войските им, като премине през проходите под турски контрол в Западна и Източна Стара планина. Въпреки това Сюлейман избира да атакува връх Шипка, където вече са разположени руски войски и български опълченски дружини. 

На постъпите към Шипчеснкия проход стоят по-малко от 7500 руски и български войници. Те нямат достатъчно припаси и муниции, укрепленията им не са достатъчно добре изградени, а поради малкия им брой, бранителите не успяват да заемат всички важни позиции в прохода и за османците се отваря възможност да разположат батареи на някои от най-ключовите възвишения. 

Сюлейман паша разполага със седемкратно числено превъзходство – срещу неговите 35 000 войници се изправят 5000 защитници на прохода. 

Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. 

Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими".

На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. 
Първият изстрел в историческата битка за Шипка е в утрото на 9 август (21 август) на връх Малък Бедек. Следват няколко мощни турски атаки. До вечерта османлиите овладяват фланговете на Демиртепе, Демиевец и Малък Бедек. Главните позиции на бранителите на прохода обаче остават непоклатими. 

Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. 

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. 

По същото време изпратените към Елена военни части от резерва на ген. Радецки тръгват към Шипка. Бойците се движат без почивка в 40-градусовата жега, за да могат час по-скоро да се включат в боя.
Радецки вика подкрепление и от Севлиево. За да пристигне помощта обаче, е нужно време. Така, разчитайки единствено на собствени сили, опълченци и руснаци бранят прохода и върха в продължение на три дни.

."..Три деня младите дружини 
как прохода бранят. Горските долини 
трепетно повтарят на боя ревът. 
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път 
гъсти орди лазят по урвата дива 
и тела я стелят, и кръв я залива. 
Бури подир бури! Рояк след рояк! 
Сюлейман безумний сочи върха пак 
и вика: "Търчете! Тамо са раите!" 
И ордите тръгват с викове сърдити, 
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. 
Върхът отговаря с други вик: ура !"

                           Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“ 

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично – по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. 

На следващия ден (10) 22 август турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. 

Решителният и най-тежък бой започва на (11) 23 август. Още през нощта турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. 
На зазоряване на 11 август (23 август) Сюлейман паша тръгва на щурм с цялата си мощ. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. 

Шипка се защитава от общо 7000 бойци – 5 български опълченски дружини и два руски полка. Турският аскер напада от три страни. След няколко часа успяват да оградят върха, а боевете на отделните позиции прерастват в едно голямо сражение. Следват епизоди на отчаян героизъм и твърда решимост от страна на руските войници и опълченците. В боевете са вкарани дори и ранените, поведени в контраатака от лекаря на Опълчението, д-р Констнтин Бонев.

"...Талазите идат; всичките нащрек са! 
Последният напън вече е настал. 
Тогава Столетов, наший генерал, 
ревна гороломно: "Млади опълченци, 
венчайте България с лаврови венци! 
на вашата сила царят повери 
прохода, войната и себе дори!" 
При тез думи силни дружините горди 
очакват геройски душманските орди 
бесни и шумещи! О, геройски час!"

                               Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“ 

Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. 

Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея.

По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници.

В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.

„... О, геройски час! 
Вълните намират канари тогаз, 
патроните липсват, но волите траят, 
щикът се пречупва - гърдите остаят 
и сладката радост до крак да измрът 
пред цяла вселена, на тоз славен рът, 
с една смърт юнашка и с една победа. 
„България цяла сега нази гледа, 
тоя връх висок е: тя ще ни съзре, 
ако би бегали: да мрем по-добре!"...“
                                              Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“ 

Битката е яростна. Българи и руснаци не отстъпват от позициите си, дори когато мунициите им свършват и противникът е на крачка разстояние. Започват ожесточени ръкопашни боеве. Със сетни сили защитниците на Шипка успяват да удържат позициите си до вечерта. 

„... Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, 
всяко нещо - удар, всяка душа - плам. 
Камъне и дървье изчезнаха там. 
... 
„Грабайте телата!" - някой си изкряска 
и трупове мъртви фръкнаха завчаска 
кат демони черни над черний рояк, 
катурят, струпалят като живи пак! 
И турците тръпнат, друг път не видели 
ведно да се бият живи и умрели...“
                                             Иван Вазов, „Опълченците на Шипка 

В последния момент пристига помощ. 
Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. 

"...Боят се обръща на смърт и на щик, 
героите наши като скали твърди 
желязото срещат с железни си гърди 
и фърлят се с песни в свирепата сеч, 
като виждат харно, че умират веч... 
Но вълни по-нови от орди дивашки 
гълтат, потопяват орляка юнашки... 
Йоще миг - ще падне заветният хълм. 
Изведнъж Радецки пристигна със гръм..."
                                           Иван Вазов, „Опълченците на Шипка" 

Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. 

На следващата сутрин - 12 август (24 август), отново пламва битка по цялата отбранителна линия. Сякаш миг преди турският аскер да надвие самоотвержените бранители на върха по пътя за Габрово пристига дългоочакваната помощ - едва 150 стрелци и казаци, но нито защитници, нито турците знаят колко точно са те. Въодушевлението, обхванало оределите окопи на български опълченци и руски войници, е неописуемо. 

Турският аскер, който е достигнал до пътя за Габрово, е отблъснат окончателно и върнат на старите му позиции.
В следващите часове една след друга пристигат частите на войсковия резерв на ген. Радецки. 

„Това е истинският край на боя при Шипка, макар че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е спечелена психологическата победа.“
                                Проф. Божидар Димитров, "Истинската история на  Освобождението 1860 – 1878 

През следващите два дни боевете продължават без прекъсване дори и през нощта. 
На 15 август (27 август) активните действия приключват.

Последен опит да пробие отбраната Сюлейман прави през нощта на 5 септември (17 септември). Първоначално атаката бележи успех - турците превземат „Орлово гнездо”. 
След няколко часа обаче те са изтласкани и боят завършва с победа за бранителите на върха.

Руснаците постигат своята стратегическа цел – настъплението на Сюлейман паша е спряно. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех. 

Тези исторически за съдбата на цялата война боеве имат своята висока цена – общият брой на излезлите от строя руски войници и български опълченци е 3 842, от които 875 – убити, 2 842 – ранени и 125 – безследно изчезнали.

Общите загуби за турската армия са 6 744.

И може би тук е мястото да посочим дейността на цивилното българско население – мъже, жени и деца, които оказват всеотдайна помощ от всякакво естество на руските войници и българските опълченци по време на шестдневните боеве на Шипченския проход. Сред грохота на оръдията, под дъжд от куршуми и снаряди, те носят вода, превързват ранените, помагат за тяхното изнасяне от бойното поле и съдействат при изкачването на артилерия и боеприпаси към позициите на прохода. 

Удържането на Шипченския проход от руската армия през август 1877г. поставя успешното начало за продължилата и по-нататък отбрана на прохода през есента и зимата на 1877-1878 г.

Именно героизмът на неговите защитници през всички тези месеци го превръщат в здрава твърдина, която до края на войната не позволява на турската армия да премине в Северна България.

Ето защо след убедителната военна победа на Русия полк. Михаил Лаврентиевич Духонин, командир на 55. пехотен Подолски полк, пише за Шипка и нейните войници: „Дълго и упорито задържахме Шипка и я задържахме, докато не настъпи най-после часът на пълния разгром на нашия противник. С цената на какво бе постигнато това! Не грешат тези, които считат, че то е резултат на извънредно тежка служба. И най-доброто въображение не би могло да пресъздаде условията на тази служба по време на петмесечната отбрана на Шипка. Никой от бойците не се нуждаеше от подканяне. Тази служба каляваше защитниците и постепенно направи мнозина от тях герои. И техният брой нарастваше ежедневно не само числено, но и качествено. Колко много излязоха от строя! Но онези, които оцеляха, бяха напълно надеждна бойна сила, готова и способна да отстои докрай. Как можехме да не задържим Шипка с такива юнаци!”

Изходът на войната е решен на Шипка.
Османското командване е принудено да се откаже от първоначалния замисъл за настъпление в Северна България. 
Армията на Сюлейман е загубила мощта си, турското командване няма друга сила, която да противопостави на руските войски както на шипченските позиции, така при настъпление по направлението Одрин – Цариград. 
По този начин една от основните турски армии се оказва блокирана и не участва в последвалите военни събития. 

Пред чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки казва:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни.”

В писмата си руските войници и военни кореспонденти не пестят похвалите си за местното население и помощта, което то оказва на руските войски. 
Заедно с всички останали прояви на саможертва и чрез активното си участие във войната (над 40 000 души са ангажирани с военните действия, а над 20 000 българи са убити в хода на войната), българският народ не просто получава, а заслужава своята свобода.

Трябва да помним, че хората, които през 1877 г. са пролели кръвта си, са знаели за какво го правят и за тях не е имало съмнение каква е била войната и за какво точно се е водела. Не може да има съмнение, че обикновените руски войници са се сражавали с една искрена жертвоготовност, която е ясно усетена и отчетена от тогавашните българи. 

Героите на Шипка ни показаха най-ценния урок за безсмъртие – истинско бойно братство, безпределна любов към България и велика саможертва в името на нейната свобода и достойно бъдеще.

"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, 
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща 
славата му дивна като някой ек 
от урва на урва и от век на век!"

                                              Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“