Това директно може да удари представляващия се за защитник по спортни дела Георги Градев, който няма юридическа диплома

До 6 минимални заплати, т.е. 3360 лв., глоба за всеки, който извършва дейност като се представя за адвокат, без да е вписан като такъв. Това предвижда нов проект за изменения в Закона за адвокатурата (ЗА). Това директно може да удари представляващия се за защитник по спортни дела Георги Градев, който няма юридическа диплома.

Той е разпратен на адвокатските колегии по места месец след като те получиха друг „съкратен“ вариант на предложения за промени в ЗА, който „Лекс“ подробно представи. След това обаче Общото събрание на адвокатите от страната гласува, че трябва да бъде приет изцяло нов закон. Сега адвокатите от цялата страна са призовани от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) до 30 април 2019 г. да му изпратят становищата си по два въпроса:

По кои приоритетни и неотложни въпроси считате, че следва да се внесе в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Какви са вижданията ви за принципите, въз основа на които следва да се изработи нов Закон за адвокатурата.

Сега подходът в проекта е друг – към класическите адвокатски дейности като предоставяне на консултации и становища, изготвяне на молби, тъжби, заявления и жалби и представителство пред съдебните и административни органи (чл. 24 ЗА), се добавя „извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита свободите, конституционните права и законни интереси на физически и юридически лица“.

Освен това е предвидено специално изключение, че глоби не се налагат на тези, които извършват дейностите, изброени в чл. 24 от ЗА, по силата на друг закон. Тепърва ще стане ясно дали представителите на останалите правни професии ще оценят това като достатъчна гаранция, че не се посяга на тяхната дейност.

Новото предложение обвърза размера на санкциите с минималната работна заплата (МРЗ). При първо нарушение глобата за гражданин, който се представя за адвокат ще е от 1 до 3 заплати т.е. от 560 лв. до 1680 лв. За фирми, които в разрез със закона поддържат адвокатска кантора, имуществената санкция ще е от 3 до 6 МРЗ, т.е. 1680 лв. до 3360 лв. Като съответно при повторно нарушение в първия случай максималната глоба може да е 3360 лв., а имуществената санкция – 5040 лв. Проектът предвижда, че нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление за същото.

Същите наказания ще се налагат и на тези адвокати, които са лишени от правото да упражняват професията за определен срок, но са продължили да работят като такива.

Проектът предвижда, че нарушенията се установяват с актове, които се съставят от председателя на адвокатската колегия или от определен от него член на местния съвет. А наказателните постановления се издават от председателя на Висшия адвокатски съвет. Процедурата е по Закона за административните нарушения и наказания.

Интересен момент е, че е предвидено, че парите от глобите няма да отиват за адвокатурата, а ще се внасят в държавния бюджет, а събирането им ще се извършва от Националната агенция за приходите.

Публичен регистър на адвокатските пълномощни

Друга новост в т. нар. пълен проект за изменения в ЗА е, че той предлага създаването на електронен публичен регистър на адвокатските пълномощни. Той ще се води от Висшия адвокатски съвет и ще е достъпен чрез сайта му и „автоматизирано чрез публични интерфейси“. Регистърът ще има и оповестителна функция, тъй като е предвидено, че упълномощаването и оттеглянето му ще се считат известни на третите лица от вписването им в регистъра.

Остават валидни и съществуващите форми на упълномощаване – писмено и устно, като не е предвидено те по някакъв начин да се въвеждат в новия регистър. От проекта не става ясно каква е целта на създаването му, освен да даде възможност упълномощаването на адвоката да става и по електронен път. Регистърът обаче може да отвори възможност и у нас да навлезе съществуващата в много държави практика за изцяло електронно „наемане“ на адвокат и предоставяне на консултации по интернет.

Ето как е предвидено да се извършва електронното упълномощаване: То ще става „след електронно идентифициране на упълномощителя и чрез подписване с квалифициран електронен подпис през интернет страницата на Висшия адвокатски съвет или чрез специализирани приложения и/или интерфейси“. Пълномощното трябва да съдържа обема на представителната власт на адвоката и срока на овластяването. Като ВАдС може да създава образци на пълномощни. Проектът предвижда, че когато за извършване на определени действия по пълномощие се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, тя се приема за спазена, ако пълномощното е вписано в регистъра.

Неприкосновеност и на разговорите между адвокати

Не само разговорите и кореспонденцията между адвоката и клиента му са неприкосновени, но и тези между двама и повече адвокати, предвижда проектът за изменения в ЗА.

Той предвижда (в чл. 33), че кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, както и между адвокати, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на възпроизвеждане, преглеждане, копиране, сканиране, проверка и изземване. Както и че разговорите и срещите между адвокат и негов клиент, както и между адвокати не могат да се слушат, подслушват или записват.

В проекта е направен опит за регламентация на законово ниво на друг въпрос, който напоследък предизвиква дискусии в гилдията- как е допустимо да бъде задържан адвокат и как трябва да се претърсва кантора. В нов чл. 39а се предвижда, че при задържане на адвокат задържащият орган е длъжен незабавно да уведоми адвокатския съвет на колегията, в която е вписан.

„Оглед, претърсване или изземване в адвокатска кантора се извършва задължително в присъствието на двама адвокати, определени от Председателя на адвокатската колегия, в която е вписан адвокатът, в качеството им на поемни лица“, гласи още новата разпоредба.

Регламентира се и категорична забрана дейността на адвоката да бъде обект на проверка по анонимен сигнал.

Нова възможност за адвокатите, която се предлага с измененията в ЗА, е да получат достъп до Националната база данни „Население“ и до Националния регистър на българските лични документи. Като в проекта е записано, че той се осъществява автоматично, чрез информационна система, изградена и поддържана от ВАдС.