За секса сме чували доста. Знаем, че той е най-голямата интимност между двама души, които са свързани емоционално, душевно и физически.

Но можем ли да говорим за секс без чувства, без обвързване, без излишни катаклизми. Просто секс.

За жалост, да. Сексът в наше време е навсякъде, вменен като висша форма на любовта, на чистотата между двама души. Сексът без чувства в наше време не е нещо ненормално.

Отиваш в бара, напиваш се, срещаш най-готината мацка (навярно и тя пияна), под дъжд от падащи салфетки падат и задръжките...

Знаеш какво ще стане – на сутринта всеки облича греха си, всеки измива от тялото си „удоволствието” от безоблачното бъдеще на секса без връзка и чувства, и си тръгва.

Доволен, с изпразнена душевност и пълно удовлетворение.

Не знам дали е в тон с морала, но дори да е, зная, че моралът се удавя от три големи уискита и две големи водки.

След тях сексът без чувства не е нещо невъзможно, а напротив.

Въпросът е до колко той ни удовлетворява и развяваме ли „бройките” си като победоносен флаг, покорил чужда територия? Да, за жалост и това е символ на гордост и почест, изместил Амур и стрелите му.

Колкото и празни бутилки да замъглят съзнанието и чувствителността ни, колкото и алкохол да се влее във вените ни, колкото и правилно и необходимо да ни се струва желанието само и единствено за секс, е, за жалост всичко отминава.

Отминава действието на алкохола, отминава страстното опиянение, отминава екстазът на съществото ни и ние оставаме още по-празни, по-празни от всички пресушени бутилки предната вечер.

За мен този тип отношения не са нормални.

Не е нормално да имаш безчет (или поне трудно броими) сексуални връзки, именно случили се само и единствено заради самия секс.

Не разбирам защо трябва да става така, нима сме животни, които не могат да контролират „въжделените” си инстинкти?

Докога повечето отношения ще се свеждат до единия секс?

Докога сексът ще е водещ в повечето действия и мисли на нас, хората?

Нима няма по-възвишени, истински и допълващи ни чувства? Докога ще се страхуваме да не бъдем наранявани, да не раздадем себе си.

А в същото време да отчупваме с гръм и трясък от чувствителността си с всеки изминал… секс. Не зная дали е до ценностна система или до романтичен поглед над нещата, но за мен е нередно и ненормално едни отношения да се градят на секс.

Не всичко е до морал и до това доколко се приема за нормално.

Става дума за самите нас – какво получаваме и колко, когато получаваме само секс? Дали се превръщаме в полуживи, скитащи се, купонясващи, пиещи, правещи секс, подобия на човеци?/beu.bg