Политици, журналисти, познати и непознати си казаха последно сбогом с емблематичния водещ, който дълги години се разделяше със зрителите с думите "Часът и мястото на срещата са известни"

Хиляди хора - колеги, близки, приятели, познати и непознати, се стекоха пред храм "Св. Седмочисленици" в София, за да кажат последно сбогом на телевизионната легенда Иван Гарелов. 

Известен като Мистър "Панорама", журналистът си отиде от този свят на 81 г. на 3 септември, след като не успя да пребори последствията от тежък инцидент в "Свети Влас", където работеше върху последната си книга "За какво мечтаят жените". Той беше председател на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика "Свети Влас" и прекарваше много от времето си в курорта по работа. 

Сред присъстващите на поклонението днес бяха президентът Румен Радев, политици, журналисти, както и хора, които дълги години са гледали "Панорама" по БНТ, на което Гарелов бе водещ в продължение на 21 години.

"Часът и мястото на срещата са известни", казваше той като своя запазена марка всеки път, когато се разделяше със зрителите. Неговият наследник като водещ на емблематичното предаване - Бойко Василев, сподели пред журналисти, че ще запомни Иван Гарелов "като човек, като професионалист, като явление, като легенда". 

"Може би, най-голямата от многобройните заслуги на Иван Гарелов беше, че той създаде демократичния телевизионен език на младата българска демокрация. Само това да беше - е много", каза още Бойко Василев.

Снимка: БТА

Прощаваме се с една от най-забележителните личности на българската журналистика, заяви президентът Румен Радев. 

Разделяме се с цяла една епоха, в която се полагат основите на свободна, обективна, просветена журналистика. Иван Гарелов беше в челните редици на тези процеси със своята ерудиция, професионализъм и със своята смелост да отстоява истината докрай. Ще липсва много най-вече на младите журналисти, той ги подкрепяше много. Водената от него "Панорама" наистина успя да се превърне в национална институция. Ще ни липсва", добави президентът.

Президентът Румен Радев

Снимка: Булфото

"Гарелов беше от малкото, които създаде школа, имаше ученици, научи ти на професионализъм и на ценности", заяви журналистът Уляна Пръмова, цитирана от БТА. 

"Той беше много жизнен човек. Ужасно много уважавах в него качеството да живее в днешния ден, да иска да изживее днешното време, а миналото само да му е биография. Така ще го запомня - само с добри чувства", каза Пръмова.

И.д. председател на СЕМ Габриела Наплатанова, Уляна Пръмова и народният представител Тома Биков

Снимка: БТА

"Той може да бъде запомнен с много неща, но най-вече с това, че беше безкомпромисен към репортажа", пък каза журналистът Весела Петрова. "Ако в него няма всички компоненти, репортажът не е, или статията, книгата не е. Считам, че е привилегия, че съм го познавала. Той е създал журналисти. Това не всеки го прави. Много малко хора създават", заяви още тя.  

Журналистът Весела Петрова

Снимка: БТА

Роден на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, област Пазарджик, една случка насочва Иван Гарелов към избраната професия. Когато е едва на 14 години, той бил в Пазарджик, където чакал на опашка да се качи в рейс. Шофьорът обаче държал чакащите на дъжда и не ги пускал вътре. Възмутен, Гарелов написал дописка и я пратил на пловдивския вестник "Отечествен глас". Изданието не само я публикувало, но му платили за статията, припомнят от отдел "Справочна" на БТА.

Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, Гарелов не се отказва. Завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Журналистика". Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник "Студентска трибуна".

Снимка: Булфото

През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира, е назначен във вестник "Народна младеж".

През 1969 г. започва работа в БТА заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина. През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание "Паралели" на БТА. В агенцията работи до 1972 г. като редактор.

Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция "Публицистика", след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за южната ни съседка - "Гърция без пагони", разказващ за падането на хунтата.  

Следват поредица от документални филми - за гражданската война в Ливан - "Идвам от Ливан". В страната отива за първи път през 1976 г., без да е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.

Снимка: Булфото

Покрай военните си командировки Иван Гарелов осиновява палестинеца Ахмед. Журналистът го снима в Ливан през 1979 г., когато Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.

През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа - "Къде сте доктор Тиенг Терпи". Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света - Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция. Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.

Снимка: БТА

В предаването "Панорама" започва работа осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ. От 11 септември 2000 г. до 14 септември  2001 г. е директор на "Новини и актуални предавания" в "Нова телевизия". От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра "Вот на доверие" по Би Ти Ви.

Иван Гарелов е обучил журналисти, сред които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.

Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика "Свети Влас", което през 2022 година присъжда наградите за 12-а поредна година.