Развитието на международните зърнени пазари през юни беше изключително динамично и противоречиво, поради засиленото влияние на климатичния фактор, несигурната икономическа ситуация в света и промените в търговската политика на Русия и Украйна. В рамките само на един месец наблюдавахме екстремни двупосочни отклонения на котировките на основните зърна, за което определено повлияха мащабните спекулативни операции на инвестиционните фондове.

В края на май (28.05.) премиерът на Русия Владимир Путин съобщи за вдигането на забраната за износ на зърнени храни от 1 юли 2011 г. Краят на руското експортно ембарго и премахването на ограничителния режим при износа на зърно от Украйна на фона на очертаващото се рязко увеличение на зърнопроизводството в тези страни оказа силно депресиращо влияние върху зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан. Влошените оценки за добива от пшеница в Евросъюза и най-вече оповестяването на неблагоприятните прогнозни данни за производството на царевица в САЩ обърнаха цените във възходяща посока. След поредното драстично (с 8 млн. т) редуциране на прогнозата за добив от царевица в Щатите, котировките й в Чикаго се изкачиха до нов исторически ценови връх - $314,55 за тон на 10 юни ($135/т- 10.06.10 г.).

Динамичното поскъпване на фуражното зърно оказа определящо влияние за стабилизиране на цените на пшеницата на европейския пазар в края на първата десетдневка на юли. На 9 юни мелничарската пшеница затвори на борсата в Париж на равнище около EUR233/т, с 10 евро над ценовото дъно от 7 юни 2011 г., а експортните котировки на френското мелничарско зърно се възстановиха до EUR247/т FOB Руан, в сравнение с EUR240/т на 7 юни.

Ценовият възход обаче не продължи дълго. Валежите в засегнатите от суша региони на Западна Европа (Франция, Германия, Великобритания и Полша) и благоприятната промяна на агрометеорологичната обстановка в САЩ провокираха вълна от спекулативни продажби и драстично понижение на цените на основните зърна на фючърсния пазар. Цената на царевицата в Чикаго към 27 юни ерозира до $260/т, а котировките на юлския контракт пшеница се сринаха до най-ниското равнище от 11 месеца насам - $229/т.

Търговците коментират, че сривът на американския пазар до голяма степен се дължи на промяната в политиката на големите инвестиционни фондове, които започнаха да се изтеглят от суровинните стоки поради влошените индикации за развитие на глобалната икономика.
Натискът отвъд Океана депресира европейския пазар. Ефектът от драматичното понижение на цените в САЩ беше подсилен от страховете, че Русия и Украйна ще провеждат много агресивна търговска политика и ще продават пшеница на стратегическите купувачи на дъмпингови цени. Търгът на Тунис, проведен на 22 юни, потвърди тази песимистична прогноза. Държавната агенция на Тунис закупи 75 хил. т мелничарска пшеница при изключително ниско ценово равнище (около $290/т CIF), което според европейските търговци означава, че доставката ще бъде реализирана със зърно от черноморския регион (Русия или Украйна). Междувременно руските власти декларираха, че въпроса с въвеждане на експортни мита при износа на пшеница в момента не стои на дневен ред, а Владимир Путин на конгреса на Руското аграрно движение заяви, че зърнопроизводителите ще получат «цялата необходима държавна подкрепа» през новия сезон, в това число и външноикономическа.

Под натиска на тези фактори към 27 юни мелничарската пшеница поевтиня на борсата в Париж до EUR188/т, а на експортния пазар цената на френското хлебно зърно спадна до EUR194/т FOB Руан ($276/т). Повечето европейски търговци и най-вече производители са убедени, че ценовият спад регистриран през последните дни на изтичащия сезон 2010/11 г. има спекулативен характер.

Анализаторите от Toepfer (една от най-големите и реномирани европейски компании) са на мнение, че валежите стабилизираха добивите от пшеница в Европа, но като цяло те дойдоха твърде късно, за да компенсират нанесените от сушата щети. От средата на февруари до средата на май земеделските масиви във Франция, Германия, Полша и Източна Англия получиха само 30-40% от нормалната сума на валежите, което намали значително потенциала за производство. През новия стопански сезон 2011/12 г., добивът от пшеница в ЕС ще спадне с 1,7 на сто, в сравнение с предходната година до ЕС 134,6 млн. т. Според анализаторите баланса в региона и през 2011/12 г. ще остане напрегнат, което ще ограничи и експортния потенциал на Евросъюза. Обемът на износа на пшеница и брашно от ЕС през 2011/12 г. изглежда ще възлезе на около 12,5 млн. тона, с 7 млн. т по-малко в сравнение с предходния сезон.

Влошените перспективи за производство на пшеница в Евросъюза рефлектираха за намаление на прогнозата за глобалната реколта от пшеница през новия сезон до 664,3 млн. т, в сравнение с 669,7 млн. т, очаквани в средата на май и 648,2 млн. т – 2010/11 г. Основен фактор за увеличението на световното производство са очакваните по-големи добиви в Русия, Украйна, Казахстан и Индия, които компенсират по-слабите реколти в САЩ, ЕС, и Австралия

Експертите коментират, че в новата редакция световният баланс на пшеницата 2011/12 г. демонстрира превишаване на обема на потреблението (667,2 млн. т) над равнището на производството (664,3 млн. т), което е обективна предпоставка за запазване на относително високите цени на пшеницата и през новия стопански сезон. Дори след драстичното понижение, експортните котировки на пшеницата в САЩ и Западна Европа в момента значително превишават стойностите регистрирани през същия период на 2009 г. и 2010 г., когато FOB цените на мека червена зимна пшеница в Щатите бяха около $180/т, а френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ на нива от EUR135-140/т.

Пазарните участници се надяват, че през близките дни спекулативният натиск върху житните котировки в САЩ ще отслабне, което би се отразило здравословно и върху европейския пазар. Надеждите за прекъсване на стръмния низходящ тренд в Чикаго се свързват преди всичко с предстоящото публикуване на отчета на Министерството на земеделието на САЩ за запасите от царевица в страната към 1 юни 2011 г., които според оценките на независими експерти са значително по-малки (с 21 %) в сравнение със същия период на 2010 г. Освен това и площите засети с царевица в САЩ могат да се окажат по-малки отколкото се очакваше преди. В понеделник един от ръководителите на Cargill Inc. коментира пред Financial Times, че вследствие на наводненията в Средния Запад реално фермерите са засели много по-малко площи отколкото прогнозира USDA. Като подкрепящ пазара на фуражното зърно фактор трябва да споменем и рекордните покупки на царевица от страна на Китай.

Впрочем промените в нагласите през последните дни се усещат и на пазара на пшеницата. Напоследък се забелязва и активизиране на експортното търсене на хлебно зърно в азиатския регион и Средния Изток (Япония, Южна Корея, Тунис, Египет и др. ). Мненията на европейските, американските и азиатските търговци до голяма степен се покриват. На 29 юни Dow Jones цитира коментара на представителя на една от водещите световни компании търгуващи със зърно от Сингапур: "Цените на пшеницата понастоящем изглежда формират дъно и новото ценово рали е на ход". Експертите обаче се въздържат от категорични прогнози, тъй като политиката на големите спекуланти (инвестиционни фондове) е трудно предсказуема, а именно те в повечето случаи налагат драстични промени в тенденциите на фючърсния пазар.

За риска от изненади директорът на Института по международни икономически отношение в Женева г-н Умберто Маззеи предупреди още в началото на 2011 г. В своята статия «Международните спекулации и поскъпването на основните храни» водещият световен експерт констатира, че резките скокове в цените на основните храни са провокирани главно от манипулации на стоковите борси, където се формират глобалните цени. Търговските операции се координират между финансовите институции и глобалните търговци. Те залагат на ръста или спада на цената на съответния продукт, а след това манипулират самото ценово развитие в своя полза. При тези обстоятелства дори и най-прецизната ценова прогноза, базирана на фундаменталните фактори, не би била точна.

Впрочем и обективната оценка на фундаменталните фактори в момента е затруднена от субективните сигнали, които генерират правителствата на отделните страни. Типичен пример в това отношение е Украйна, един от основните играчи на пазара в нашия регион.
На 25 май министърът на аграрната политика на Украйна съобщи за отмяната на експортните квоти, а само две седмици по-късно, на 10 юни президентът Виктор Янукович подписа Закон № 3387-VI „За внасяне на промени в Данъчния кодекс на Украйна и размера на експортното мито при износа на редица зърнени култури”. В закона се фиксират следните мита при износа: пшеница – 9%, но не по-малко от EUR17/т; ечемик - 14%, но не по-малко от EUR23/т и царевица - 12%, но не по-малко от EUR20/т. Експортните мита ще влязат в сила от началото на новия сезон – 1 юли 2011г. и ще действуват до 1 януари 2012. От браншовите организации на зърнопроизводителите споделят, че непоследователната търговска политика създава обстановка на несигурност на пазара и намалява печалбите на местните фермери, тъй като търговците все още се въздържат от масирани покупки, а реколтната преса се засилва.

Изчаквателната позиция на търговците се посочва от анализаторите като основна причина за липсата на промени в изкупните цени на пшеницата на украинския пазар през последните няколко седмици. Изкупните цени на мелничарската пшеницата (12,5% протеин) от месец май зациклиха на равнище около $230/т EXW при изкупуването на зърно за износ ($140/т EXW - 28.06.10 г.) и $260/т EXW за преработка ( $153/т EXW - 28.06.10 г.). През последните дни на месец юни пазара се раздвижи и средната изкупна цена достигна до $270-272/т EXW .

Оценките за добива от основните зърна в Украйна засега остават благоприятни. Съгласно прогнозните данни на водещата аналитична агенция UkrAgroConsult производството на пшеница в страната през 2011/12 г. ще възлезе на 20,4 млн.т, в сравнение с 17,2 млн. т, реколтирани през 2010/11г. Тази прогноза обаче, може да бъде коригирана в низходяща посока вследствие на поройните дъждове. На 28 юни пазарните анализатори в Украйна предупредиха, че в редица райони на страната добивите от пшеница могат да спаднат с 10-20%, в сравнение с първоначалните прогнози, тъй като през последните дни там са паднали поройни валежи.

Прогнозите за размера на зърнената реколта в Русия са много добри, но известно напрежение в търговските среди предизвика репликата на министъра на селското стопанство на Русия, че производството от 85 млн.т е достижимо само при благоприятно време. Досега се оперираше с прогнозни данни в диапазон 85-90 млн. т. Този факт и предстоящото освобождаване на експорта (от 1 юли) провокира рязко покачването на изкупните цени на руския пазар. От началото на юни досега най-търсената за износ пшеница 4 клас (11,5% протеин) поскъпна в южните региони на РФ с 25 - 30 долара, до $225-230/т EXW ($140-145/т – в края на юни 2010 г.).

Европейските експерти засега не намират основание за ревизиране на прогнозните числа за обема на производството и износа на пшеница от Русия, Украйна и Казахстан. Прогнозните данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за експортния потенциал на трите държави основни доставчици на пшеница от черноморския регион също остават непроменени. Общият им експортен потенциал през 2011/12 г. ще се увеличи с 2,1 пъти до 26 млн. т, в това число: Русия – 10 млн. т; Украйна – 8,5 млн. т и Казахстан – 7,5 млн. т (4,0 млн. т; 3,7 млн. т и 5,0 млн. т съответно през 2010/11 г.).

На Софийска стокова борса АД в началото на месец юни котировките „купува” за хлебна пшеница бяха в диапазона 420,00-450,00 лева на тон без ДДС, продавачите държаха цени от 480,00 до 500,00 лева на тон. С настъпването на новата реколта, ситуацията се промени и към момента купувачите дават цена в диапазона 320,00 – 350,00 лева на тон без ДДС за хлебна пшеница нова реколта и 290,00-300,00 лева на тон за фуражна пшеница. Котировките „купува” за ечемик нова реколта варират в рамките на 270,00-280,00 лева на тон, но продавачите държат цени от 300,00 до 350,00 лева на тон.
Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса АД