Решението на Софийския апелативен съд слага край на юридическата сага, започнала с регистрацията на старостилците през 2024 г. и предизвикала светкавична законодателна намеса за защита на монопола на Българската патриаршия

Софийският апелативен съд (САС) сложи окончателна точка на правния статут на "Българска православна старостилна църква" (БПСЦ), като откри производство по нейната ликвидация и заличаване. Решението на тричленния състав е окончателно и не подлежи на обжалване, с което се слага край на един от най-шумните казуси в религиозния и обществен живот на страната от последната година.

В мотивите си апелативните съдии се позовават на приетите в началото на годината промени в Закона за вероизповеданията. Според тях, наименованието на никое вероизповедание, различно от Българската православна църква - Българска патриаршия, не може да съдържа думата "православна" или нейни производни. Законът даде двумесечен срок на регистрираните вероизповедания да приведат имената и уставите си в съответствие с новите изисквания. Тъй като БПСЦ не е изпълнила това задължение, съдът е уважил искането на Софийска градска прокуратура и Дирекция "Вероизповедания" за нейното прекратяване.

Този ход на САС отменя предходно решение на Софийския градски съд, който през лятото отказа да заличи регистрацията на старостилците с аргумента, че законодателните промени нарушават основни права, гарантирани от Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.

Днешното решение е кулминацията на близо едногодишна драма, която разтърси отношенията между държава, църква и правосъдие и постави на изпитание баланса между националното законодателство и европейските правни норми.

Всичко започна на 26 декември 2024 г., когато Върховният касационен съд (ВКС), позовавайки се на осъдително решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България от 2021 г., разреши вписването на БПСЦ. Този акт сложи край на десетилетния юридически монопол на Българската патриаршия върху името "православна" и предизвика светкавична и безпрецедентна реакция.

От Светия синод и патриарх Даниил незабавно алармираха за опасност от нов разкол, позовавайки се на каноничния принцип за една православна църква на една територия. В унисон с тях, правителството и президентът застанаха твърдо зад единството на БПЦ-БП, а политическата класа, в рядко срещано единодушие между ГЕРБ, "Възраждане" и БСП, отговори с внасянето на законопроекти, които да циментират уникалния статут на Патриаршията.

Законодателният отговор не закъсня. На 31 януари 2025 г. парламентът прие на второ четене промените в Закона за вероизповеданията с внушително мнозинство. С тях БПЦ-БП беше обявена за "единствен изразител и представител" на източното православие у нас, а на всички останали беше забранено да използват думата "православна" в наименованията си.

Въпреки че старостилната общност, водена от митрополит Фотий, определи обвиненията в заплаха за националната сигурност като "абсурдни", държавната машина вече беше задействана. След изтичането на двумесечния срок за промяна на името, Софийската градска прокуратура инициира процедура по заличаване. Първоначалният отказ на Софийския градски съд да изпълни искането на прокуратурата създаде временна правна несигурност и сблъсък между съдебни инстанции, но днешното окончателно решение на САС изчиства тази несигурност, като потвърждава върховенството на приетия от парламента закон.

С това юридическата битка за името приключва. "Българска православна старостилна църква", макар и спечелила делото си в Страсбург, губи правото си да съществува като легално регистрирана религиозна общност в България под това си наименование. Нейните 18 храма и общност от няколко хиляди души остават с неясен юридически статут, а казусът ще остане в историята като ярък пример за това как държавният суверенитет може да бъде използван за неутрализиране на решение на наднационален съд.