Новите данни на НСИ показват, че за периода 2020-2022 г. средната продължителност на предстоящия живот на населението е 71,9 години. Данните изследват смъртността на тригодишни периоди и за първи път обхващат в цялост бурното разпространение и високата смъртност при пандемията от COVID-19 в България.

След дългогодишна история на стабилно и постоянно подобряване на здравето и повишаване на продължителността на живота, за последните три години българите губят три години от очаквания си живот и връщат напредъка на страната в това отношение десетилетия назад.

Регионалните данни пък показват огромните разлики в рамките на страната. Заради по-лесния достъп до здравеопазване и сравнително младото население, столицата е с най-висока продължителност на живота – 74,8 години. В другата крайност – с над пет години по-малко живеят жителите на област Видин (69,4 години). Здравеопазването в областта е „незадоволително“, както показва изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“, отчитайки достъпа до лекари (общопрактикуващи и специалисти), степента на здравно осигуряване, заболеваемостта, легловата база и др., а в тазгодишното издание ще се включи и индикатора за очакваната продължителност на живота на областно ниво.

Заради по-меките и закъснели мерки, влошеното здраве на населението и проблемите на системата на здравеопазване като цяло, България е сред най-пострадалите от пандемията страни в ЕС. Данните на Евростат се разработват по друга методология и последните публикувани са за 2021 г., но ясно се вижда, че в България продължителността на живота спада значително повече. Нещо повече – докато средната стойност за ЕС отново започва да расте през 2021 г. след спада през 2020 г., в България намалението продължава. Само можем да се надяваме, че следващата година ще можем да видим поне леко подобряване в този ключов показател.

(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)