Рязката промяна на температурата неминуемо влияе на човешкото тяло и на здравето, каза в интервю за БГНЕС общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова. По данни на Световната здравна организация между 30 и 50% от населението може да прояви изразени в различна степен патологични (болестни) реакции при резки и чести промени в метеорологичното време. Този тип реакция се означава с медицинския термин метеотропизъм. Най-често тези промени са изразени в лека степен и могат да доведат до слабо неразположение, което не нарушава ежедневните дейности. Установено е, че с възрастта тази податливост става по-изявена.

Всяка по-рязка промяна в температурата, влажността или налягането могат да бъдат фактор за стрес на организма, докато той привикне към новите условия. Обикновено за здравия организъм този стрес с промяната на температурата не представлява проблем, но при малки деца, възрастни хора, уязвими групи хора (например, със заболявания на сърдечно-съдовата система), или хора с хронични заболявания, може да се стигне до неблагоприятни последици.

Така например, най-честите симптоми на явни последици заради промяна на атмосферното налягане са зачестяващите оплаквания от световъртежи, по-чести и продължителни главоболия, както и вариране на кръвното налягане.

Една от причините за главоболието при рязката смяна на времето е спадането на атмосферното налягане, при което налягането в кухините – например синусите, се променя значително по-бавно от атмосферното. Така през времето, в което съществуват тези разлики е налице изразен в различна степен дискомфорт, който е пряко зависим от скоростта, с която организмът се адаптира.

Често при смяна на времето, и дори няколко дни преди самото настъпване на промяната му, много хора с травми в ставите се оплакват от болки и скованост, разказва д-р Николова. Обяснението е, че между ставните цепки, които се образуват между ставните повърхности, също се упражнява определено налягане, което при промени в атмосферното налягане се отразяват по подобен начин както и при главоболията.

Отново, както и през всеки сезон, лекарите съветват да бъдем изключително внимателни при избора на дрехи, да консумираме повече плодове и зеленчуци, както и да пием достатъчно течности, по възможност негазирани и неалкохолни напитки. Трябва и да се внимава с кафето и енергийните напитки, тъй като те влияят пряко на сърцето.

„Рязкото спадане на температурите се отразява върху кръвоносните съдове и по-конкретно оказва съдосвиващо действие. С това се обяснява и зачестяването на т. нар. стенокардни пристъпи, поради нарушеното кръвоснабдяване на сърдечния мускул, като резултат от редуцирания просвет на коронарните съдове. Освен това кръвта започва да оказва по-изразено налягане върху съдовата стена, поради по-малкото пространство, в което се налага да се движи при вазоконстрикция, следствие студовия фактор. Последствията са повишено кръвно налягане“, казва д-р Николова.

Други промени, които се наблюдават под влиянието на студа, са сгъстяването на кръвта, което при пациенти с предразположеност към тромбообразуване създава риск от внезапни инциденти, предупреждава лекарят.

Д-р Николова, обаче, напомня, че по-лошо от смяната на времето може да бъдат само притесненията и стресът. “Не трябва да се впечатляваме толкова от разликите във времето, минусови и плюсови температури винаги ще има. Все пак е зима и това е принципа на закаляването - от топло да се ходи към студено”, казва общопрактикуващият лекар. Но съветва хората със сърдечни заболявания да избягват разходките навън при тези внезапни настроения на времето.