Бившият министър е спрял плащанията към „Газпром“ без решение на МС, посочи Росен Христов

Русия е поискала неустойка към България след спирането на доставките от „Газпром“. Това обяви служебният енергиен министър Росен Христов пред БНТ.

„Върви кореспонденция, тоест бяха предявени претенции от руската страна за определени суми. Всички стъпки, които в момента се предприемат, е да се защитят българските интереси, всичко се прави с консултация с компетентни юристи и нещата с този договор са под контрол“, подчерта той.

Той коментира и повдигнатото обвинение срещу предшественика му Александър Николов заради покупата на по-скъп руски газ, след като Русия официално спря доставките на природен газ за България в края на април миналата година. Мотивът – страната ни не е платила синьото гориво в рубли.

„Далеч съм от идеята да изземвам функциите на разследващите органи. Предишният министър на енергетиката има решение за спиране на плащанията към „Газпром“, за което няма решение от Министерски съвет. Няма консултации с партньори в ЕС как те са действали“, посочи Христов.

„Същото е и с Gemcorp – министърът подписва меморандум без Министерският съвет да го упълномощи. Това е системно – едно усещане за свръхсила“, коментира служебният енергиен министър.

„Дали сме показания по случая, цялата информация, поискана от министерството, е предадена. Вярвам, че е обработена и обвиненията са повдигнати на база факти. Не искам да се намесвам в обвиненията, да ги интерпретирам или да изказвам предположения за виновност. Съдебната система трябва да си свърши работата. Миналата година лично бях призован да дам показания, не помня по кое точно време“, допълни той. 

Припомняме, че на 8 февруари бе повдигнато обвинение на трима души, свързани с „Булгаргаз“. Предмет на разследването са газовите доставки и свързаните с тях обстоятелства.

Подведени под отговорност са бившият министър на енергетиката от квотата на ИТН в правителството на Кирил Петков – Александър Николов, бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов и зам.-министърът на енергетиката в правителството на ПП Данаил Николов.

„Доста информация беше предадена, очевидно и затова доста време отне обработката и съответно формулиране на обвинения“, посочи още министърът.

„Тезата, че едва ли не обвиненията са повдигнати, защото е спрян договорът с „Газпром“, е необоснована“, категоричен бе Росен Христов.

„Решението да се спре договора с „Газпром“ – да спрем плащането, да не отговорим на искането за промени в плащането, е изцяло на бившето правителство. Други европейски държави все още продължават да плащат по същата схема без никакъв ущърб на санкциите, тоест, ако говорим че спазваме някакъв санкционен режим, не е вярно“, посочи той.

Гърция, Унгария, Германия, много държави продължават да купуват руски газ с намаляващи темпове, добави служебният министър на енергетиката.

Той беше категоричен, че България е продължила да купува руско гориво, но през посредник.

„Газът, купуван от април до август-септември, е купуван без да се изискват сертификати за произход – голяма част от него си е доказано с руски произход, тоест продължаваме да купуваме руски газ, но на по-висока цена през търговци“, заяви той.

Именно с това са свързани и обвиненията на прокуратурата срещу бившото ръководство на „Булгаргаз“ и срещу бившия енергиен министър Александър Николов.

„Няма проблем да се купува форсмажорно първия, втория, третия месец, но това продължава месеци наред. Няма прозрачен избор, ясни тръжни процедури – контактувало се е с търговци по имейли“, обясни служебният енергиен министър.

Той обаче защити търговците – не били те виновни, бил виновен този, „който давал баницата“. Христов обяви, че сега същите търговци дават по-ниски цени, по-големи отстъпки.

„Не е вярно, че България е купувала най-евтиния газ през лятото“, подчерта той.

Служебният енергиен министър извади данни, базирани на „Евростат“ и доклади на ЕК за няколко европейски държави, които показват, че през април, май и юни 2022 година газовите доставки за България са били по-скъпи от тези за Германия, Италия и Гърция.

По думите му оборотът на „Булгаргаз“ е за милиарди, така че дори най-малкото отклонение в надценката струва милиони.

Според Христов по времето на управлението на Александър Николов „дори не е правено усилие“ да се търсят алтернативи за газови доставки. Сега най-големият проблем на България бил „скъпият газ“, купен през лятото на 2022 година, с който е нагнетено газохранилището в Чирен.

„В момента купуваме изключително чрез тръжни поцедури и при всяка покупка се изисква сертификат за произход, който да гарантира, че газът не е руски“, увери той.

„Има обаче неофициални твърдения, че такива сертификати се фалшифицират в Турция“, подчерта Христов.

„Доставките за 2023 година са осигурени“, подчерта отново Росен Христов.

„В близките дни обявяваме търгове за дългосрочни доставки на втечнен природен газ през Турция“, обяви служебният енергиен министър.

„Трябва да решим какъв газ ще тече там. Ще преговаряме с всички световни компании и производители, вече има интереси от BP, „Шиниър“, Близкия изток. Катар и Египет също проявяват интерес“, разкри той.

Министърът коментира и евентуалната забрана за доставка на руско ядрено гориво в Европейския съюз. Вчера президентът Румен Радев обяви, че страната ни е готова да наложи вето на подобна санкция от Брюксел.

„Логиката на санкциите е, че трябва да наказват този, срещу когото са насочени и ако ние трябва да пострадаме, да си разрушим енергетиката или индустрията, за да направим драскотина на руската енергетика, естествено, такива санкции няма как да ги допуснем. Същата е логиката и с „Газпром“, да започнем да купуваме скъп газ само и само, защото Русия щяла да пострада незначително - това нещо не е оправдано“, смята Христов.

По думите му нямало обаче проблем с отработеното ни ядрено гориво – щяло да се решава в дългосрочен план в следващите години. По отношение на резервните части за ядрените реактори също се работило, правели се консултации с европейските партньори.

България прави опити за диверсификация на доставките на ядрено гориво, но това е трудно при положение, че всеки доставчик би трябвало да има лиценз от „Росатом“, че може да произвежда гориво за съответната централа, посочи Росен Христов.