• При 15 компании, получили обществени поръчки, има допълнително установени задължения в особено големи размери, образувани са производства и спрямо физически лица, свързани с тях, казва изпълнителният директор на Националната агенция за приходите
• Още акценти:
• Тази година се предвижда ръст в икономиката и крайното потребление с 8,1% и увеличение на доходите с 11%, което заедно с по-ефективната работа на НАП ще донесе по-високи приходи
• Ако не получат  документ за продажба, клиентите имат право да задържат плащането или да платят и да подадат сигнал към нас
• Идеята за финансов бонус, която бе отхвърлена от Народното събрание, щеше да доведе до повече разкрити нарушения
• Облагаемите доходи с източник от чужбина също трябва да бъдат декларирани

Единични са случаите, подадени за проверки на политици с разминавания в обявените доходи и имущество

- Колко напрегнат е планът за приходите и ще бъде ли изпълнен, г-н Спецов?

- Той не е уточнен окончателно. Предвижда се да бъде около 41,8 млрд. лв., което е с 3,8 млрд. повече спрямо събраните приходи през 2023 г. Полагаме всички усилия за постигане на поставените цели, каза Спецов пред 24 часа

- Това, че с всяка година става все по-напрегнат, сигнал за какво е - че икономиката работи по-добре или че данъчната администрация е по-ефективна?

- Тази година се предвижда ръст в икономиката и крайното потребление с 8,1%, както и увеличение на доходите с 11%. Вдигна се максималният осигурителен доход и минималните осигурителни прагове за някои дейности. Това заедно с усилията на НАП за ефективно събиране на задълженията ще доведе до по-високи приходи.

- Двете национални цели, до които сме все по-близо – еврозона и Шенген, ще изискват ли нови функции за НАП с други институции? Готови ли сте?

- По отношение на влизането ни в еврозоната НАП има предимно технически ангажименти, за които тече подготовка. Нови функции не се очакват, по-скоро ключова ще бъде координацията с други органи, с които да осъществим по-засилен контрол. По отношение на нормативните и техническите аспекти НАП изпълнява своите ангажименти по националния план за въвеждане на еврото, изяснили сме необходимите промени в информационните системи и отчитането на търговците.

Относно обмена на информация с други данъчни администрации в рамките на ЕС и трети страни правилата и каналите функционират от години и при влизането в еврозоната не се налагат съществени адаптации. Т.е. и по тази линия изпълняваме изискванията и поетите ангажименти към националните и международните ни партньори.

- Приключихте проверки по повод следенето на 500 рискови стоки. И се появи напрежение между приходната агенция и веригите. Разрешим ли е казусът, и то така, че и вие да си свършите работата, и те да не бъдат затруднявани?

- Списъкът със стоки с висок фискален риск съществува от 2014 г. и през годините се актуализира. От 1 януари 2024 г. са премахнати някои кодове - над 100 поради дублиране, и са добавени други около 90. Това са основно разновидности на вече определени като рискови стоки или влизащи в състава на определена подгрупа, които не са били включени и търговците не ги декларираха. Така се избягваше контрол и отчитане на продажбите и не се заплащаше данък. Ние коригирахме това, като вписахме тези стоки в списъка, а други извадихме, за да улесним бизнеса.

Фискалният контрол се извършва, както и до сега - осъществява се физически контрол според новите разпоредби за предварително деклариране, които въведохме поетапно от октомври досега. Различното е, че когато водачът предостави уникален номер на превозвача на органите по приходите, проверката става в пъти по-бързо.С въвеждането на режима за предварителното деклариране се цели превенция и противодействие срещу измамите с ДДС. Така се осъществява целенасочен и ефективен контрол спрямо рискови лица. Според концепцията за електронното предварително деклариране в страната няма да се движи стока, която не е очаквана, т.е. тя има своя получател.

Въвеждането на режима ще доведе до по-голяма прозрачност на сделките в реално време, а това ще ограничи възможностите за злоупотреби и неправомерно данъчно предимство на пазара.

– Появиха се обаче внушения, че се проверява само австрийският бизнес у нас като отговор на позицията на Австрия за Шенген. Така ли е?

– Проверките са регулярни и не са насочени към конкретни компании. На 3 януари 2024 г. влязоха в сила разпоредбите, свързани с предварителното деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск. По тази причина НАП започна проверки на търговски обекти в цялата страна. Целта е да установим спазва ли се законодателството. Проверките са съвместно с Агенция “Митници” и БАБХ. Изискват се фактури за доставената стока. На базата на документите се прави насрещна проверка дали превозът до склада на търговеца е деклариран от доставчика и потвърден от получателя.

- Всъщност как решавате вечния проблем – да вадите на светло сивия сектор, но без да претоварвате изрядните компании с проверки?

- От 2008 г. насам НАП прилага модела за управление на риска от неспазване на данъчното и осигурителното законодателство. Чрез него се откриват най-рисковите или значими от гледна точка на загуби за бюджета бизнеси и групи лица. Това позволява да насочим ресурсите си към тях. За ограничаване на сивия сектор НАП ежегодно изготвя програми, в които се планират най-подходящите мерки.

Освен контролни действия НАП прилага комуникационни мерки, информационни кампании. Стимулира се доброволното спазване на задълженията. Към лицата се отправят покани за подаване на коригиращи декларации, с които да бъдат отстранени допуснати грешки, несъответствия, неправилно третиране или отчитане на конкретни стопански операции.

- Парламентарната редакция на идеята клиент да откаже плащане, но не изобщо, а само докато не получи касова бележка, ще я направи ли неработеща?

- Клиентът има право да задържи плащането при доставка или продажба, когато търговецът не издаде фискален или системен бон. Тази промяна в ЗДДС е в сила от 1 януари 2024 г. и е с цел да противодейства на укриването на приходи и да гарантира правата на потребителите.

В случай че не им бъде издаден документ за продажба, клиентите имат право да задържат плащането или да платят и да подадат сигнал към НАП. Това е практика, която се прилага успешно и в съседни страни – в Гърция и Румъния. Това помага да се изсветлява икономиката.

- Как бихте убедили законотворците, че беше добре да се въведе “донос-бонус”?

- Тази мярка не е прецедент в световен мащаб, тя се прилага доста ефективно. В САЩ например са заложили в законодателството си стимули за разкриване на данъчни измами. Много от злоупотребите и нарушенията на данъчно-осигурителното законодателство са разкривани именно от хора, които са в системата – служители, бизнес партньори и др. Целта на това предложение беше да насърчи лицата, които разполагат с подобна информация, да я споделят.

Идеята за финансов бонус, която бе отхвърлена от Народното събрание, щеше да доведе до повече разкрити нарушения. Без да има такъв стимул, от началото на 2023 г. в структурите на НАП и “Информационния център” са постъпили близо 10 000 сигнала за нарушения. Сред тях са за неиздаване на касови бележки, на фактури, неотчитане на доходи от наем и др.

При контролните производства, които правим, откриваме и други нарушения. Сигналите са подадени от лица с активна гражданска позиция, които са водени от желанието да има равнопоставеност в облагането и лоялна конкуренция. Това е и целта на НАП.

- Имате ли вече механизъм, по който да се събира допълнителният данък от 5% за големите компании? Защо е по-добре той да се събира у нас?

- В изпълнение на Директива на Съвета на Европа от 15 декември 2022 г. в ЗКПО са въведени разпоредби, които уреждат минимално ефективно данъчно облагане на многонационални групи предприятия и на големи национални с консолидиран оборот над 750 млн. евро за 2 от последните 4 години. Първичното облагане е в сила от 1 януари 2024 г. Правилото е, че допълнителният данък трябва да бъде платен от крайната компания майка на нейната данъчна юрисдикция.