Не бих искала енергийната сигурност на България да бъде като водната, коментира на свой ред вицепрезидентът Илияна Йотова

Договорът с турската държавна енергийна компания "Боташ" поставя въпроса доколко дългосрочните решения могат да се вземат от правителства с много кратък мандат, каза премиерът Росен Желязков по време на провеждаща се в София национална конференция, посветена на големите енергийни проекти.

Разговорът, който се води в обществото по отношение на договора "Боташ", е важен, защото той прекалено много се натовари с политика, прекалено много се натовари с невъзможността да бъдат вземани конкретни и комплексни решения по неговата реализация, по неговото изменение или по неговото прекратяване, коментира премиерът.

За 13 години договорът би струвал на държавата около шест млрд. лв. Трябва да се зададе въпросът какъв е неговият приходен потенциал. Договорът е задължил "Булгаргаз" с над 600 млн. лв., които "Булгаргаз" не може да изплаща. Поставя се въпросът за един структурен елемент от нашата енергетика, който има неблагоприятната възможност да върви към неплатежоспособност, коментира Желязков.

Предоговарянето на този договор е от изключително голямо значение за гарантиране на финансовата стабилност на българската енергетика, финансовото състояние на "Булгаргаз" се влияе сериозно от този договор, каза и министърът на енергетиката Жечо Станков.

Енергията вече не е само ресурс, енергията е новата валута на глобалната политика. Това може би е било валидно и преди десет години, но с всички геополитически турбуленции, с развитието на технологията тази валута има много по-висока покупателна способност, посочи в изказването си още премиерът.

Според него в обществото има ясен консенсус, че ядрената енергетика е гръбнакът на българската енергийна сигурност. Когато говорим за енергетиката, говорим за геополитическата сигурност, за стабилността на региони и за способността да градим съвместното си съществуване в този свят, добави Желязков.

 Не бих искала енергийната сигурност на България да бъде като водната, заяви на свой ред вицепрезидентът Илияна Йотова, която също взе участие в събитието.

България трябва да мисли за бъдещето си не като периферна държава, а активно да участваме там, където се вземат решенията, обяснявайки спецификата на този регион и най-вече интересите на българските граждани, каза вицепрезидентът.

Големите проекти в българската енергетика не са само въпрос на киловати и мегавати. Те са нищо, ако не са обединени от голяма амбиция - държавата да бъде сигурен гарант за енергийната сигурност на всеки потребител, но и гарант за ускореното икономическо развитие, коментира Йотова, цитирана от БТА.

Недопустимо е да няма все още ясна концепция за това какви да бъдат определенията за енергийните помощи, енергийната бедност, енергийната уязвимост, отбеляза вицепрезидентът.

Енергийната визия е ключов елемент, ключова необходимост, но ние сме на старта в нейното изграждане. Предстои много работа - умна, професионална, компетентна, чиято крайна цел трябва да бъдат политики, закони и планове, които да гарантират производство, разпределение и потребление на енергия. Не може да има стратегии и програми, които веднъж завинаги да са дадени, защото светът, в който живеем, е изключително динамичен. Трябва да сложим рамките и след това да бъдем достатъчно гъвкави за предизвикателствата, които ще се появят в един много еволюиращ, бързо динамичен свят, който има и своите условия, коментира Йотова.

"Европа и България продължават да бъдат достатъчно зависими от доставчици. Трябва да направим така, че да имаме достатъчно количество електрическа енергия. Очевидно е, че развитието на световната индустрия и икономика е в тази посока. Утрешният свят ще е все по-електрически", каза още Илияна Йотова.

Не знам защо в България се пренебрегва на този етап голямата тема за бъдещето на топлоцентралите и въобще какъв процент енергия ще получаваме оттам. Все едно тази страница сме я затворили, а не мисля, че е така, коментира Йотова.

Вицепрезидентът отбеляза, че няма приета и утвърдена от Народното събрание стратегическа визия за устойчиво развитие на електроенергийния сектор на страната.

Произходът на енергия от ядрената ни централа е специфичен сюжет за България, което не го прави по-малко важен - напротив. Във всички страни, които имат енергия от ядрени източници, тя е базова енергия със среден дял около 50%. На този фон решението за изграждане на 7-и и 8-и блок в АЕЦ "Козлодуй" ще бъде най-големият индустриален проект в последните десетилетия. Наистина разчитам на думите на министъра на енергетиката Жечо Станков, че проектът, поне за 7-и блок, ще бъде доведен докрай през 2033-34 г., каза Йотова. Тя посочи, че за 7-и и 8-и блок са необходими около 2000 инженери и около 12 000 други специалисти, които да работят в тях. Вицепрезидентът отбеляза, че има недостиг на достатъчно професионалисти в тази област.

България има изключителен потенциал за слънчева и вятърна енергия, каза Йотова, но добави, че нямаме необходимата инфраструктура за това.

В съществуващите проекти за енергийна стратегия се говори много и за нефт и газ от Черно море, което определено ще засили ролята ни на регионалната енергийна карта. Непременно възниква и въпросът за опазването на околната среда, имайки предвид какъв процент от вътрешния продукт на страната формира туризмът и Черно море, коментира още Илияна Йотова.