Ресорната комисия прие удължителенния закон на бюджета за първите три месеца на 2026 година. Финансовата рамка беше подкрепена с 13 „ЗА“, 4 „против“ и един „въздържал се“, съобщи Financial Tribune.

По време на дебатите Пламен Димитров от КНСБ обясни, че в последните дни заедно със синдикатите от КТ „Подкрепа“ са настояли да се продължи работата по внесения по-рано прерабоден бюджет за 2026 година.

„С удължителния закон ще се замразят заплатите на работещите в образованието, учените от БАН , младите лекари, специалистите по здравни грижи и всички лаборанти, работещите в културните институти, работещите в БНР, БНТ и БТА, работещите в Градски транспорт на големите градове. Овен тях Български пощи също няма да получи пари, както и БДЖ“, посочи Димитров.

„Това не са държавни служители“, допълни Димитров.

„Един милион души ще бъдат засегнати от този удължителен закон. Това 500 000 служители в частност и техните семейства“.

Димитров посочи, че по преработения закон за Бюджет 2026 година се е работило безсънно дни и нощи, докато бизнеса и синдикатите са постигнали съгласие. По-думите му ревизираната план-сметка е коренно различна от първата.

Председателят на комисията Делян Добрев посочи, че в момента правителството е в оставка, и за да се гласува Бюджета за 2026 година трябва да има голямо мнозинство. Той се обърна към Асен Василев и Мартин Димитров от ППДБ и ги попита дали са съгласни да подкрепят Бюджет 2026 в зала.

Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“, призова също за гласуване на миналия вече на първо гласуване преработен бюджет за 2026 г.

„Няма как да говоря от името на всички протестиращи на площада. Ние не сме казали, че всички са ППДБ“, коментира Асен Василев от ППДБ. Той посочи, че ПГ в Комисията вече е гласувала с „против“ и няма как да гласуват със „ЗА“ в зала.

„Не  е хубаво да заблуждавате хората и да обяснявате колко е лош бюджета“, заяви финансовият министър Теменужка Петкова.

Тя припомни решения на МС от времето на ПП, с които е гласувано да се повишат данъците (бел.ред. събирачите на гъби) и да се облагат бакшишите на служителите от ресторантьорския бранш, освен това и повишение на Максималния осигурителен доход.   

„Недейте да говорите така. Никой няма да повишава данъци. Не манипулирайте хората“, призова Петкова.

Работодателските организации пък са на мнение, че е по-добре да се работи по удължителния закон. 

От „Възраждане“ заявиха, че няма да подкрепят удължителния закон.

„Искаме реален бюджет с реални показатели. Дали ще го предложи сегашното правителство или служебно, няма значение“, заяви Цончо Ганев. Той посочи, че бюджет 2025 година е бил нереален, за да се влезе в евзоната. 

От ПГ на ПП/ДБ обявиха, че ще подкрепи удължителния закон.

„За всички и за бизнеса е много важно да има предвидимост. Трябва да има рамка, за да могат да се правят влажни плащания“, посочи Асен Василев.

Какво се предвижда в удължителния закон? 

Със закона ще се удължи действието на трите основни бюджета - на държавата, на общественото осигуряване и на Здравната каса, до приемане на нови план-сметки.

В проекта е заложена рамка за приходите и разходите и гаранции за социалните плащания, както и за парите на общините в периода, в който няма да има нов редовен бюджет.

В текстовете е записано, че ще се изпълняват съобразно Закона за въвеждане на еврото в България, което гарантира преминаването към новата валута.

Според Закона за публичните финанси, когато се приема подобен тип закон, държавата може да харчи, колкото е разходвала за същия месец през изминалата година, но само до размера на събраните приходи.

С вече прието постановление на Министерския съвет все пак минималната работна заплата ще нарасне от 1077 на 1213 лева или 620,20 евро. През удължителният закон обаче не могат да се случат редица увеличения като тези на заплатите в държавния сектор.

Удължителният закон може да е в сила само три месеца, след което, ако Народното събрание не е приело редовен бюджет за 2026 година, ще се наложи да бъде одобрено ново удължаване.