Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов пътува с влак до София от родния си град Варна за началото на 52-ото Народно събрание, което започва утре. За това съобщи той в социалните мрежи.

По думите му, изборът му да пътува с железопътен транспорт е бил продиктуван от това, че „не бърза“, като посочва, че пътуването е с продължителност точно седем часа и половина. Костадинов отбелязва, че липсва експресна връзка между двата града и според него това прави влака непрактичен за бързи пътувания.

"На жп гара Варна сутринта имаше цифром и словом 10 души. С наближаването на отпътуването перонът малко се пооживи, но в крайна сметка в момента в целия вагон я има 20 души, я не. С две думи - влакът е почти празен", разказва още той.

Лидерът на "Възраждане" отбелязва още, че влаковата композиция е била съставена от само три вагона. По думите му в миналото, когато е пътувал редовно с железопътен транспорт, подобен брой вагони са били характерни единствено за пътническите влакове, докато бързите и експресните композиции са разполагали с по-дълги състави.

Според него намаленият брой вагони е свързан с по-ниския пътникопоток.

"Самите вагони отвън са силно изрисувани и нацапани с поне 5 слоя графити и нецензурни надписи, каращи ги да приличат на кофи за боклук на колела. Очевидно това не прави впечатление на никого".

Костадинов описа жп гарата в третия по големина град в България като "запустяла, празна, с неработещи магазинчета, ръжда и олющена боя навсякъде."

"Това е положението. Разруха, упадък и бавно, незабележимо гниене на всички тъкани на държавността. На половината българи не им пука за това, на почти всички от другата половина дори им харесва и наричат това "прогрес и напредък в Клуба на богатите" и само на 138 000 българи това не само, че не им харесва, но и се борят да го променят."

Утре започва работата на новия парламент, и тъй като не бързам, решиха да пътувам за София с влак. Ще споделя накратко впечатленията си, защото отдавна не бях пътувал така и очевидно са настъпили много промени.
1. Както казах, не бързам, затова се качих на влак. Пътят до София е точно седем часа и половина. От повече от 20 години няма експресен влак и ако имате бърза работа, влакът не е вашето средство за превоз.
2. На жп гара Варна сутринта имаше цифром и словом 10 души. С наближаването на отпътуването перонът малко се пооживи, но в крайна сметка в момента в целия вагон я има 20 души, я не. С две думи - влакът е почти празен.
3. Композицията има само 3 вагона. Когато бях студент и пътувах кажи речи всяка седмица с влака, толкова вагони имаха само пътническите влакове. Експресите и бързите влакове имаха двойно и тройно повече вагони. Но пък като няма пътници, няма да има и вагони, логично.
4. Вагоните нямат нищо общо с тези преди. Старите вагони бяха с отделни купета, новите са като автобуси, купета няма. Така преди се возехме само в пътническите влакове, сега очевидно това е "европейски" стандарт.
5. Самите вагони отвън са силно изрисувани и нацапани с поне 5 слоя графити и нецензурни надписи, каращи ги да приличат на кофи за боклук на колела. Очевидно това не прави впечатление на никого.
6. Да се върна на жп гарата. Запустяла е, празна, с неработещи магазинчета, ръжда и олющена боя навсякъде. А това е гарата на третия по големина град в България...
7. Същата е картината и по останалите гари по пътя - разруха, разруха и разруха. Паднали покриви на гарите, буренясали перони, ръждясали табели и почти никакви хора. България, гледана от влака, прилича на декор от филм за зомби - апокалипсис. Единствената утеха е разкошната ни природа, която, честно казано, категорично не заслужаваме да притежаваме.
8. Накрая, като финал, през по-голямата част от пътя покритието на мобилните телефони е екзотика. Ползването на интернет и телефонни разговори не е невъзможно, но е приключение, изпълнено с много силни усещания и най-добри пожелания към майките на мобилните оператори, БДЖ и каквото още се сетите.
Това е положението. Разруха, упадък и бавно, незабележимо гниене на всички тъкани на държавността. На половината българи не им пука за това, на почти всички от другата половина дори им харесва и наричат това "прогрес и напредък в Клуба на богатите". Остават 138 000 българи, на които това не само, че не им харесва, но и се борят да го променят. И точно поради тази причина ние, възрожденците, сме наричани как ли не - луди, радикали, крайни, опасни. Защото искаме нещо много опасно в едно умиращо и деградиращо общество. Искаме да живеем достойно в свободна и независима България. Нещо, за което няма да спрем да се борим, независимо от всичко!