Влизането ми в парламентарната политика е в отговор на призива на българските граждани и на очакванията им за превръщането на България в демократична, модерна и свободна европейска държава и за ускорена европейска интеграция. Това заяви доскорошният президент Румен Радев в интервю за германския вестник Berliner Zeitung.

Той напомни за масовите граждански протести през декември в цялата страна, както и в европейски градове като Берлин, довели до оставката на българското правителство. "Искаме българските граждани да се чувстват напълно свободни, без да са зависими от каквито и да е олигархични интереси и да имат възможност да разгърнат своя потенциал в реалната икономика, индустрията и развитието на висококачествени услуги", подчерта Радев.

По негови думи Германия е най-важният икономически, търговски и инвестиционен партньор на България, като през последната година двустранният стокообмен е надхвърлил 12 млрд. евро. Той отбеляза и че българският износ за Германия е по-голям от вноса, което говори красноречиво за потенциала на българската индустрия.

Радев открои бързото развитие на автомобилния сектор у нас, както и постиженията на българските инженери, особено в IT сектора, тъй като настоящето и бъдещето на автомобилната индустрия, особено по отношение на електрическите автомобили, се определя в голяма степен от софтуера. Той изтъкна, че голяма част от този софтуер се създава днес в България. По негови думи стагнацията на този сектор в Германия се отразява и на компаниите у нас, поради което част от тях обмислят да пренасочат свои работници от автомобилната към отбранителната индустрия, която се разраства.

Радев заяви, че България има богати традиции в отбранителната индустрия и съществен дял в глобалния пазар на отбранителни продукти. Той изтъкна, че българските компании са добре познати в света и бързо напредват във въвеждането на стандартите на НАТО и развитието на нови технологии - в оптиката, електронната война, производството на дронове и анти-дрон системи. По тази причина инвестиции на големи германски компании като тази на "Райнметал" в България създавали както нови икономически възможности, така и отговаряли на изискванията за укрепване на отбранителния потенциал. По негови думи тази инвестиция е решаваща стъпка не само за усвояването на нови технологии и стандарти, но и инвестиция в стратегическото сътрудничество между България и Германия. Според Радев проектът допринася за укрепването на сигурността в Европа, както и за създаването на по-силна индустриална база и повече изследвания в сферата на отбраната.

Относно войната в Украйна Радев изрази надежда да бъде използвана повече дипломация. "Досега фокусът беше върху военната и икономическата помощ за Украйна, но все още не са използвани в достатъчна степен дипломатическите средства", отбеляза той и добави, че се наблюдава промяна в отношението на европейски лидери и възприемането на по-реалистичен подход по отношение на войната в Украйна.

"Лидери като президента Макрон започнаха да говорят за възстановяване на диалога с Русия и обсъждане на бъдещата архитектура на сигурността в Европа. Трябва да говорим с Русия, защото без диалог, архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и на постоянно военно мислене", категоричен бе Радев. Той подчерта, че като бивш командващ на Военновъздушните сили високо цени инвестициите в сферата на отбраната, но трябвало да си даваме и сметка за дългосрочните последици за икономиката и социалните ни системи.

Запитан за присъединяването на България към инициативата на президента Тръмп "Борд за мир", Радев напомни, че е странно, че решението на българското правителство за това е взето в условия на подадена вече оставка. Той посочи, че стратегическите отношения с Вашингтон трябва да продължат да се заздравяват, тъй като САЩ продължават да гарантират сигурността на Европа и изрази подкрепата си за визията на президента Тръмп да прекрати кръвопролитията в Украйна и Газа със средствата на дипломацията.

"От друга страна българското правителството заобиколи всички вътрешни административни процедури, без да извести парламента и президентската институция", изтъкна Радев и отбеляза, че въпреки взетото решение за присъединяването на България към "Борда за мир" правителството в оставка е отказало да внесе договора в парламента за ратификация, което означава, че "е отворило вратата, но не е прекрачило през нея".

"Необходимо е да бъдат анализирани изискванията, произтичащи от нашата конституция и от европейското право, преди да се поемат толкова сериозни международни ангажименти", категоричен бе Радев. Запитан дали ще ревизира това решение, ако стане министър-председател, той отвърна, че решение може да бъде взето след задължително обсъждане на въпроса в българския парламент.

"България категорично подкрепя мирните инициативи, но те трябва да са в съответствие с нашата конституция, европейското право и всички законови и парламентарни изисквания", изтъкна Радев.

По повод отправените от него критики за начина, по който бе въведено еврото в България, той заяви, че новата валута засяга всички български граждани и все още има различни мнения в обществото. "Затова най-демократичният подход беше провеждането на референдум", смята Радев. Той посочи, че въвеждането на еврото е резултат на много стъпки, но правителството се е оказало неспособно да се справи с покачването на цените и прилагането на финансови буфери за защита на най-уязвимите групи в обществото.

"Според българската статистика 30% от гражданите живеят на границата на бедността или на социалното изключване, а 22% са под нея. И това са данни преди въвеждането на еврото. Веднага след приемането на конвергентния доклад през юни цените започнаха да нарастват в националната ни валута. През последните девет месеца цените на основни стоки, храни и особено на услугите скочиха значително", отчете Радев и добави, че еврото може да има преимущества, като насърчаване на инвестициите, привличането на капитали и отварянето на пазари, но неговото въвеждане трябваше да е придружено от мерки за защита на най-уязвимите.

Запитан дали Украйна следва да се присъедини към ЕС, въпреки че не е изпълнила всички критерии за това, Радев посочи, че страната и украинските граждани заслужават подкрепа в изключително трудно за тях време, но членството в ЕС изисква изпълнението на Копенхагенските критерии.

"Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и осъществяват трудни реформи в икономиката, администрацията и върховенството на правото. Не трябва да забравяме и за тях, докато фокусът ни е върху Украйна, поради военните действия", изтъкна той и добави, че прибързването рискува да подкопае европейските принципи, а Украйна все още има да свърши много работа, за да изпълни необходимите за членство в ЕС критерии.

Относно европейската интеграция на РСМ Радев напомни, че съгласно Европейския консенсус от юли 2022 г. страната трябва да промени конституцията си и да включи българите наравно с другите държавотворни народи и едва тогава преговорите за членство в ЕС могат да започнат.

"Това е труден, но необходим процес и бихме желали да видим РСМ възможно най-скоро в ЕС. Не желаем граници и гранични контролно-пропускателни пунктове, а искаме хората от двете страни на границата да могат да живеят, работят и общуват заедно свободно", увери той.