Поканата на Тръмп за участие в Съвета за мир е до президента на България или упълномощено от него лице

На изпроводяк Румен Радев сътвори поредния гръмовен скандал с международен отзвук - пресече възможността на Илияна Йотова или на друг български представител да участва в инициирания от президента Тръмп Съвет за мир.

Румен Радев съобщи днес за кореспонденцията си с Тръмп, от която става ясно че България е поканена да участва в Съвета за мир и тази покана еднолично е отхвърлена от българския президент. 

Писмото на американския президент е получено чрез българското посолство във Вашингтон в понеделник в 17 часа, но в президентството са били информирани за него още в неделя, научи Епицентър. бг., а Радев оповестява този факт с три дни закъснение.

В писмото си американският президент кани България да се присъедини към страните-основателки на инициирания от него Съвет за мир, а президентът или упълномошщено от него лице да бъде представител на страната ни в бъдещата международна организация. Поканата е по линия: президент пише на президент, независимо как се казва той в момента.

Радев задържа тази информация три дни и я оповестява едва днес, като пропуска да ни уводими за факта, че поканата на Тръмп е до президента на България или упълномошщено от него лице. Така изискват правилата на дипломатическия протокол.

Освен това статутът на Съвета предвижда, че в него членуват държавни лидери на страни, поканени от Тръмп, а не персонално посочени личности, както е членство на Николай Младенов в борда на Съвета за мир.

Тоест поканата на Тръмп е към държавата България.

В отговора си до Тръмп Радев го уведомява, че както той, така и правителстото у нас са подали оставка.

Само че в неделя Румен Радев все още не бе подал оставка, нито бе уведомил публично за намеренията си да "абдикира" от държавния пост в името на личен политически проект.

Радев и в момента е президент на България и ще бъде такъв поне до петък, когато ще излезе решението на Конституционния съд. А след това неговият пост автоматически се заема от вицепрезидента Йотова. Тоест поканата на Тръмп автоматически би трябвало да отиде на бюрото на новия президент и той да решава какво да прави.

Освен това, по Конституция външната политика на България се осъществява от Министерския съвет. Член 105.(1) от Основния закон е категоричен: "Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите". Макар и да е в оставка, правителстото изпълнява своите правомощия и отговорности, според Конституцията. Участието на България в международни форуми не зависи от това кой е в оставка, тъй като властта има непрекъсваем цикъл и задълженията се прехвърлят институционално. По същата логика премиерът в оставка Росен Желязков заминава за Давос като представител на България в световния икономически форум.

Ако беше коректен към държавните интереси Радев би трябвало да препрати писмото и до Външно министерство, което да отговори, като принципал на външната политика на България, на американския президент.

Радев обаче умишлено скрива писмото, веднага отговаря на Тръмп, че цялата власт в държавата е в оставка, което, според него, означава че няма кой да се отзове на поканата и така България пропуска възможността да се присъедини към един международен форум с решаващо значение за мира в Близкия изток.

В отговора си българският държавен глава Румен Радев изразява очакването си, че в близко бъдеще България ще има необходимата устойчива институционална среда за продължаване на ползотворното сътрудничество със САЩ в интерес на общите усилия за запазване на мира и сигурността, както гласи съобщението на прессекратията на "Дондуков" 2
От този текст става ясно, че Радев на своя глава е пресякъл възможността като Илияна Йотова, така и външния министър Георг Георгиев  или друг представител на България да вземат участие в инициирания от Тръмп Съвет за мир .

Идеята за Съвет на мира вече събира широка подкрепа. В процеса по формирането му ключова роля има българският дипломат Николай Младенов, а редица държавни лидери са заявили готовност страните им да бъдат сред учредителите. Сред тях са ръководители от Европа, Близкия изток, Северна и Южна Америка, което превръща инициативата в една от най-амбициозните дипломатически платформи, обсъждани на форума в Довос тази година.