Петър Богдан е безспорен феномен на своето време, каза президентът Румен Радев по време на представянето на репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ в Гербовата зала на "Дондуков" 2.

Днес с особено вълнение се докосваме до делото на Петър Богдан, посочи държавният глава и добави, че той заслужено заема почетно място в Пантеона на великите българи.

Ръкописът е първият исторически трактат, посветен на България. Трудът, написан на латински език от Петър Богдан, е завършен около 1667 г. В рамките на 200 страници, ръкописът разглежда християнското минало и настояще на българските земи и има за цел да мобилизира подкрепа в тогавашна католическа Европа за освобождението на България от османско владичество.

В навечерието на 24 май си припомняме за основополагащия принос на писаното слово и християнската вяра за опазване на българското име, каза Румен Радев. Както благодарение на пътеводната роля на хилядолетната ни православна църква, така и с дейното съпричастие на другите християнски общности по нашите земи, добави президентът.

По думите му „За древността на бащината земя и за българските дела“ е високо интелектуален труд със силни, универсални, общочовешки послания за свобода и достойнство. "Подобно на Паисиевата история, това произведение, написано повече от 100 години преди нея, ни напомня, че в онази епоха тук не е било просто едно безлично и примирено време. Тук блестят най-светлите умове, част от елита на Европа, равняват се с водещите мислители на онова време и именно те се превръщат в духовни светилници за своите сънародници", коментира Радев.

Роден и починал в Чипровци, Петър Богдан е ярък представител на цяла една плеада – заслужила, на българските католически дейци от 17-и век, каза президентът. Той посочи, че тяхната активна дейност в тъмните години на Османското владичество остава открит прозорец към достиженията на европейската мисъл. Самият Петър Богдан, завършил престижен университет в Рим, е ерудиран духовник и интелектуалец, високо просветен общественик, патриот и вещ дипломат. През целия си живот той гради активно мостове към Европа в търсене на път за освобождението на България и отстоява честта на Отечеството. Негови са думите, че защитата на честта и най-вече тази на Родината стои най-високо, защото животът и честта на равнопоставени, каза още Радев.

Огромна е нашата признателност към откривателя на ръкописа проф. Лилия Илиева и нейния екип, към преводача и изследовател доц. Цветан Василев, към покойния проф. Божидар Димитров, заяви президентът.

Бяха ни необходими повече от три години, за да реализираме тази инициатива на президентската институция, за да бъде изготвена една професионална репродукция на ръкописа на Петър Богдан и нещо повече – за да остане в България, обясни Румен Радев. От 2020 г. президентската институция работи за представянето пред българската общественост на ръкописа. По време на посещението на държавния глава във Ватикана през 2021 г. негово светейшество папа Франциск и държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин заявиха подкрепата си за инициативата при аудиенцията с Румен Радев.

При посещение на президента на Италианската република Серджо Матарела в България изразих нашата благодарност към италианския народ, че е съумял да съхрани това богатство и с готовност го споделя с нас, каза държавният глава.

Приканвам нашите сънародници да се докоснат до този изключителен текст, заяви Радев. Под патронажа на президента „За древността на бащината земя и за българските дела“ ще бъде представен в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Трактатът може да бъде видян в централна зала на Националния археологически музей от 22 май до 22 септември.

По думите на Радев сме длъжни да познаваме и тачим делото на всички, посветили себе си на въздигането на българския народ. "Не бива да щадим усилия за общото дело, както и за прославата на бащината земя", добави президентът.

Кардинал Сандри посочи, че е огромна чест да присъства на представянето на ръкописа на Петър Богдан.

Сред присъстващите на представянето на ръкописа бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, президентът (2002 – 2012 г.) Георги Първанов, кардинал Сандри, кметът на София Васил Терзиев, служебният министър на културата Найден Тодоров, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, генералният директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, проф. д-р Лилия Илиева и Алесандра Начи, директор на Галерии „Естенси“.