"Прогресивна България" е похарчила най-много за медийна реклама на последните избори – 196 219 евро, сочат данни на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

На второ място е ПП-ДБ с 172 157 евро,

трети са "Възраждане" със 163 691 евро, а

ГЕРБ са едва четвърти – с 61 712 евро.

Общите разходи на партиите по договори с медии достигат 913 540 евро без ДДС, като ИРПС е наблюдавал 38 национални и регионални медии – телевизии, радиостанции, вестници и новинарски сайтове.

Телевизията – все още на трона

Парите се концентрират предимно в телевизиите – и по-специално в Нова телевизия и bTV, чиито тарифи са значително по-високи от тези на обществените медии. Въпреки постепенното им отстъпване сред по-младата аудитория, телевизиите остават основен информационен канал за мнозинството избиратели.

Дигиталният въпрос

Нарастващият интерес към онлайн платформи и социални мрежи бе частично ограничен на тези избори заради забраната за политическа реклама в Мета. Пълната картина обаче ще стане ясна едва след публикуването на финансовите отчети на партиите.

Проследяването на дигиталните разходи остава системен проблем. Социалните мрежи не са дефинирани като "медия" в Изборния кодекс, а Сметната палата няма отделна категория за тях – разходите се вливат в графата "онлайн медии", което на практика прикрива плащания към инфлуенсъри и нерегламентирано платено съдържание.

Непрозрачност

ИРПС наблюдава предизборните рекламни разходи от 2014 г. насам и всяка кампания разкрива едни и същи нарушения: платено съдържание без обозначение, непубликувани договори и средства, насочени към юридически лица, свързани с партиите.